Мистификациите – литературни и не само

На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание.

150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Стефан Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур", втория път под псевдонима Емил Ажар, анализираме с професор Магдалена Костова-Панайотова и доцент Мария Калинова от СУ "Св. Климент Охридски" що е литературна, но и историческа мистификация. Включва се и Кирил Кадийски, уж открил преди време неизвестна поема от знаменития швейцарски поет Блез Сандрар.

Магдалена Костова-Панайотова и Мария Калинова говорят за "Веда Словена" и значението и за литературната ни история, дори ако се приеме защитената от редица сериозни учени теза, че се касае за мистификация и уж записалият песните Иван Гологанов ги е измислил сам. Дори в такъв случай сборникът заслужава вниманието ни, а Гологанов е талантлив мистификатор, смятат учените.

Кирил Кадийски предлага в София да се постави паметна плоча в чест на Ромен Гари, пребивавал у нас като френски дипломат, въпреки че тогава е бил зорко следен от комунистическите тайни служби и е правен опит да бъде изнудван и вербуван с тайни записи. Самият Кадийски намеква за причастността си към "Легенда за Новгород", уж откритата от него поема на Сандрар, но не признава в разговора авторството си.

Става дума и за "Островът на блажените" на Пенчо Славейков, и за антологията, съставена от проф. Атанас Натев – "Островът на блажените – пет войни след това", и за други български и чужди произведения с условно авторство.

Участниците се обединяват от идеята, че има исторически, религиозни, научни и какви ли не мистификации, но не може да се постави знак за равенство между термина измама и мистификация, макар да има много общо между тях.

И отстояват тезата, че мистификациите в техния литературен и творчески смисъл обогатяват цивилизацията ни.