В рубриката "Темите на деня" на поредното изданието на предаването "Нашият ден", бившият министър на околната среда и водите, Юлиан Попов, обсъди няколко ключови теми, свързани с екология, климатични промени и урбанизация. Попов подчерта икономическото значение на околната среда, разглеждайки я не само като фон на нашето ежедневие, но и като важен фактор за устойчивото развитие.
Особено внимание той обърна на градските реки, разказвайки за успешните инициативи за почистването на река Бели Лом в Разград, което довело до подобряване на качеството на въздуха и повишаване на общественото внимание към състоянието на водните тела. Проектите в София, където според него реките често са приети за канали, също бяха обект на дискусия. Попов изтъкна потенциала за преобразяване на града чрез реките, които могат да служат като оси за пешеходна и вело инфраструктура.
Той не пропусна да засегне и темите за велоалеите и паркинг пространствата, посочвайки, че тези аспекти на градската инфраструктура трябва да се разглеждат в контекста на цялостното развитие на града. Попов критикува необоснованото разрастване на градовете в съседни села, което води до струпване в централната част на града и създава проблеми заради недостатъчна инфраструктура в близките населени места.
На финал той коментира и "широко неразбраната" в България Зелена сделка на ЕС, обяснявайки, че това е комплексна стратегия, която се стреми да интегрира различни подходи за справяне с климатичните промени. Попов спомена и влиянието на руската пропаганда и обществената реакция след кризи като пандемията от Covid-19 и енергийната криза, като фактори, които внасят допълнително напрежение към възприемането на зелените политики.
На климатичните промени ние гледаме или като нещо, което е далечно и неясно, или като нещо, което е неизбежно и ние не можем да направим нищо. И двата подхода са грешни – ние можем да направим нещо, но това е глобално усилие, което е напът да ги овладее в някакво поносимо развитие", твърди той.
"Има и следкризисна обществена реакция, след пандемията и стреса от войната в Украйна. След овладяването на проблемите – и тези, породени от Covid-19, и към страховете от възможна енергийна криза, се добави едни нов гняв към хората за това, което се случи", посочва още той.
В заключение той подчерта значимостта на предстоящата среща на Междуправителствената група по климатичните промени, която ще се проведе в България този юли, окачествявайки я като "най-голямото научно събитие в историята на страната ни".
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тормозът и насилието на работното място са сериозни проблеми, които изискват спешно внимание. Утре ще се проведе конференцията "Тормоз и насилие на работното място: да нарушим мълчанието", където ще бъдат представени резултатите от съвместно проучване на Фондация "Фридрих Еберт" и КНСБ. Повече информация за изследването и самото събитие ще бъде..
Възможно ли е в България да съществува енергиен кооператив, в който хората сами произвеждат нужната им електроенергия и дори продават излишъка? А още по-важният въпрос – могат ли българите да се обединят около такава идея, при положение, че дори в рамките на етажната собственост често не постигаме съгласие? STEM и соларни технологии:..
Възможно ли е да се отопляваме и осветяваме, без да замърсяваме околната среда? Как да избегнем дилемата между това да ни е топло или да сме нахранени? В търсене на отговори на тези въпроси се отправяме към Габрово, където Ивайло Стефанов – основател на Училището за соларни специалисти – работи усилено за изграждането на устойчиви енергийни решения..
"Ние за другите и ние за нас" е темата на предстоящия колегиум по възрожденска литература на Института за литература към БАН. Той е в памет на доц. Недка Капралова, дългогодишен изследовател на възрожденските процеси и обществената роля на жената през този период. Проф. Румяна Дамянова и гл. ас. Андриана Спасова представят в "Какво се случва"..
В съвременното общество, където визуалните изкуства и дигиталните платформи оформят начина, по който възприемаме света, има творци, които не само разказват истории, но и вдъхновяват социална промяна. Един от тях е Крис Захариев – режисьор, разказвач и създател на визуални проекти, които докосват сърцата на хората. С творчеството си Крис..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg