"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира историята на древната Троя. Музеят на Троя, разположен близо до археологическия обект, е открит през 2018 г., като е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света. През 2020 г. той стана първият турски музей, избран за европейски музей на годината и беше удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия. Построен е в близост до историческите руини на Троя, върху площ от повече от 37 хил. кв. м. Интересно е, че височината на сградата му е проектирана така, че да бъде идентична с височината на древния град и неговите исторически пластове. Туристическият водач Баръш Токташ ни води из залите на музея и ни разказва историята на това място.
"Преди време няколко места са претендирали за името Троя. А ние познаваме добре това място заради песните на Омир. Разкопките на древния град започват с работата на немския археолог Хайнрих Шлиман и тогава резултатът става 2 на 0 за Троя, защото другите две места, които претендират за името Троя, губят играта. Но руините на Троя не са толкова впечатляващи, отчасти и заради работата на Шлиман, която е причинила и много щети на археологически обект. Но ако имаме наистина много нанесени поражения на археологическите разкопки в резултат от недобросъвестното разкопаване, сега – с отварянето на този музей и започването на работата му, силите се изравняват и резултатът става 3:0 за Троя. Защото музеят е построен не на мястото на древния град, той не е Троя. Но той е място, посветено изцяло на Троя. И понеже няма обяснение за древния град, различно от стиховете и от легендите, които Омир разказва, този музей се превръща в разказ за древната Троя", обяснява Баръш Токташ. Той разказва и историята на мраморния саркофаг, изложен в музея, върху чийто стени са изобразени сцени с отвличането и принасянето в жертва на троянската принцеса Поликсена – най-малката дъщеря на цар Приам, сестра на Хектор, момичето, в която се влюбва Ахил.
"Според легендата Поликсена е трябвало да бъде пренесена в жертва след края на Троянската война, защото гръцките кораби не успели да отплават заради безветрието, което настъпило. Духът на Ахил поискал човешка жертва. Поликсена не се съпротивлявала и сама приела съдбата да бъде принесена в жертва. Синът на Ахил – Неоптолем, се надвесва над нея с нож в ръка. Това показва и фреската тук. Фреските от трите страни на саркофага изобразяват погребално шествие, а на четвъртата стена е представено жертвоприношение на Поликсена – историята, която и досега буди въпроси", разказва Токташ.
По думите му археолозите откриват саркофага в Бига, един от кварталите на Чанаккале. "Саркофагът всъщност е един от символите на Троя и принадлежи на това място. Открит е през 1994 г. и първоначално европейските изследователи изказват предположение, че саркофагът не е оригинален, че е фалшификация, защото е изключително добре запазен. Днес обаче е ясно, че саркофагът е напълно автентичен", казва Баръш Токташ.
Чуйте разказа за Музея на Троя
Снимки: Оля Стоянова
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два компонента на един и същ феномен – човешкото здраве. В първото издание "За здравето" през настоящата година заедно направихме кратък анализ на стойностните и разочароващи факти в здравеопазването. И не..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg