"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира историята на древната Троя. Музеят на Троя, разположен близо до археологическия обект, е открит през 2018 г., като е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света. През 2020 г. той стана първият турски музей, избран за европейски музей на годината и беше удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия. Построен е в близост до историческите руини на Троя, върху площ от повече от 37 хил. кв. м. Интересно е, че височината на сградата му е проектирана така, че да бъде идентична с височината на древния град и неговите исторически пластове. Туристическият водач Баръш Токташ ни води из залите на музея и ни разказва историята на това място.
"Преди време няколко места са претендирали за името Троя. А ние познаваме добре това място заради песните на Омир. Разкопките на древния град започват с работата на немския археолог Хайнрих Шлиман и тогава резултатът става 2 на 0 за Троя, защото другите две места, които претендират за името Троя, губят играта. Но руините на Троя не са толкова впечатляващи, отчасти и заради работата на Шлиман, която е причинила и много щети на археологически обект. Но ако имаме наистина много нанесени поражения на археологическите разкопки в резултат от недобросъвестното разкопаване, сега – с отварянето на този музей и започването на работата му, силите се изравняват и резултатът става 3:0 за Троя. Защото музеят е построен не на мястото на древния град, той не е Троя. Но той е място, посветено изцяло на Троя. И понеже няма обяснение за древния град, различно от стиховете и от легендите, които Омир разказва, този музей се превръща в разказ за древната Троя", обяснява Баръш Токташ. Той разказва и историята на мраморния саркофаг, изложен в музея, върху чийто стени са изобразени сцени с отвличането и принасянето в жертва на троянската принцеса Поликсена – най-малката дъщеря на цар Приам, сестра на Хектор, момичето, в която се влюбва Ахил.
"Според легендата Поликсена е трябвало да бъде пренесена в жертва след края на Троянската война, защото гръцките кораби не успели да отплават заради безветрието, което настъпило. Духът на Ахил поискал човешка жертва. Поликсена не се съпротивлявала и сама приела съдбата да бъде принесена в жертва. Синът на Ахил – Неоптолем, се надвесва над нея с нож в ръка. Това показва и фреската тук. Фреските от трите страни на саркофага изобразяват погребално шествие, а на четвъртата стена е представено жертвоприношение на Поликсена – историята, която и досега буди въпроси", разказва Токташ.
По думите му археолозите откриват саркофага в Бига, един от кварталите на Чанаккале. "Саркофагът всъщност е един от символите на Троя и принадлежи на това място. Открит е през 1994 г. и първоначално европейските изследователи изказват предположение, че саркофагът не е оригинален, че е фалшификация, защото е изключително добре запазен. Днес обаче е ясно, че саркофагът е напълно автентичен", казва Баръш Токташ.
Чуйте разказа за Музея на Троя
Снимки: Оля Стоянова
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg