Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос".
На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката, заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Павлов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Аз съм бил свидетел на целия 25-годишен процес на българското участие в ЦЕРН, тъй като още като студент работех в тази сфера, допълва доц. Павлов. В ЦЕРН има 4 големи експеримента, в което има българско участие, но най-голямо е в проекта "Си ем ес", уточнява доц. Павлов.
Тази наша работа е плод на съвместните усилия и работа на учени от Софийския университет и Ядрения институт, там дизайнът на една от съществените системи на адронния калориметър е със съществено българско участие и част от материала е произведен в България, съобщи доц. Павлов. Проф. Леандър Литов е ръководител и водеща фигура в българската група в ЦЕРН.
От 9 до 12 май в София Тех Парк се провежда XIV Софийски фестивал на науката. Фестивалът се организира от фондация "Красива наука" и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Традиционно, Физическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включва с богата програма във Фестивала.
През всичките фестивални дни ще има Демонстрационен щанд на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където всички посетители ще могат да се насладят на интересни и занимателни експерименти от различни области на физиката. Всички събития на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2024 г. са посветени на 135-годишнината от преподаването на физика в Алма Матер.
Сред лекторите от страна на СУ "Св. Климент Охридски" на фестивала са докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфзн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. дфзн Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хаджийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам.-декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов, докторантът по астрономия Светослав Ботев, палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борислав Павлов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и Софийски фестивал на науката
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
