За иновациите и неслучилите се проекти в областта на здравеопазването и за здравето като изконна човешка ценност – разговор в "Нашият ден" с д-р Антония Първанова, бивш евродепутат с дългогодишен политически опит в сферата.
В своята кариера на евродепутат д-р Първанова е координатор в комисията на Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете (FEMM). Автор е на първото европейско законодателство за защита на правата на пациентите, както и на първото европейско законодателство за защита на жените и децата, станали жертви на насилие. Д-р Първанова е вицепрезидент на борда на директорите на най-голямата мрежа на жени лидери в Европа, основател на Факултета по обществено здраве и здравен мениджмънт към ВМА - София и създател на Фонд "Асистирана репродукция".
Към момента д-р Антония Първанова е управител на Центъра по регенеративна медицина и дълголетие "Оксилайф" (OxyLife). По думите на госта Центърът предлага стандарт за иновации в превенцията на тежки хронични заболявания, така че инвалидизацията да бъде отложена възможно най-много в житейски план.
"Когато човек е във физическа и психоемоционална удовлетвореност и може да изпълнява своите функции, да е активен, да има възможност да се грижи за себе си, да си осигурява финансов ресурс и да има активни социални контакти – това е да си здрав", заявява д-р Първанова.
По отношение на българската здравна система специалистът се затруднява в преценката кой е по-болен – българският пациент или българският политик. "Здравеопазването в България страда от редица дефицити и дефекти и те не са присъщи на модела, тъй като подобен на нашия модел има в много страни по света", казва гостът и дава пример с Тайланд, където здравноосигурителната система е същата, но пациентите получават възможно най-качествено обслужване.
По думите на д-р Първанова в българското здравеопазване в годините са въвеждани множество корекции, доминирани от лобистки практики. В дългосрочен план тези дефекти започват да проявяват своя ефект върху здравето на хората, като най-много са пострадали достъпът и качеството, смята гостът.
Дисбаланс се открива във всеки аспект на здравеопазването у нас – в наличието и качеството на медицински кадри, в апаратурата и иновациите, в комуникацията и обслужването – всичко това се дължи на лошо управление, заявява д-р Първанова. За нея е необяснимо защо частната инвестиция за създаване на многопрофилна болница "Мама и аз" е в застой. По думите на д-р Първанова активен план за изграждането на болницата има от цели 22 години – това са около 8000 работни дни. Въпреки това няма дискусия как ще функционира тази болница, как ще бъдат ползвани нейните услуги и какви международни възможности ще открива тя за пациентите в нужда.
Според д-р Първанова е наложително да има общи европейски регулации в областта на здравеопазването. "Не може да имаме една общност, в която има свободно движение на капитали, на бизнеси, на определени права, и здравеопазването да е изключено от тези права. Ако няма здраве, няма нищо, затова трябва този дебат да се състои", заявява бившият евродепутат. Гостът акцентира върху това, че в последните два мандата на Европейския парламент депутатите не са поели инициатива за обществени политики в тази посока. Д-р Първанова изразява мнение, че ЕС насочва повечето си усилия и ресурси към решаването на сериозните конфликти в други региони, но по този начин нашите пари не работят за нашето благо.
Д-р Първанова завършва разговора с думите: "Имам една мечта – да видя здравеопазването в Европа като част от европейската политика. Това е изконна ценност и право на всеки един от нас."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Още през 1962 г. американският президент Джон Кенеди изтъква: "Потребителите са най-голямата икономическа група в икономиката, влияеща и повлияна от почти всяка лична и обществена икономическа промяна? Но те са и единствената важна група, чийто глас не се чува често". Кенеди пръв формулира четирите основни права на потребителите: Правото на сигурност;..
Днес в "Мигранти с таланти" ви срещаме горда и смела жена от Украйна, която се казва Юлианна Кулюкина. Тя е родом от Днипро, Украйна, където завършила маркетинг, но след като става доброволец по време на военните действия в Донбас, среща своя български съпруг и не след дълго – през 2015 г. – пристига и се установява в България. Музика, храна и..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни представители се поставя отново въпросът за касирането на изборните резултати. Как може да се стигне до касиране на изборни резултати за Народно събрание? В юридическото предаване "Законът и Темида"..
Николай Дунев, възпитаник на Националната гимназия за Древни езици и култури и завършил право в Софийския университет, днес е не само планински водач, но и запален колекционер на исторически и географски карти на България. В рубриката "Разговорът" той споделя своя път, който започва в света на правото, преминава през откриването на страстта към..
Изложба с името "Съзерцания" се открива на 28 февруари 2025 г. (петък) от 18:00 ч. в западната зала на Художествена галерия - Стара Загора. Тя е посветена на 80-годишнината от рождението на Янаки Кавръков (1945–2002). В експозицията са представени маслени творби, акварели и рисунки на художника, оставил своя отпечатък в съвременното българско..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
С комедията на Шекспир "Напразни усилия на любовта" Арт театър ще отбележи 94-тия рожден ден на проф. Надежда Сейкова. Тя е режисьор на спектакъла. А..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
