В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации, свързани с принтирането на тъкани и органи. Интердисциплинарен екип от лекари, фармацевти, дентални специалисти, биолози и експерти по медицинско право изследват огромните възможности и потенциалните рискове на тази напреднала технология. Доц. Десислава Бакова от катедра "Управление на здравни грижи" във Факултета по обществено здраве на МУ - Пловдив говори в "Нашият ден" за възможностите, етичното и правно регулиране на технологията за биопринтиране.
По думите на доц. Бакова иновацията, която е обект на генното инженерство, се развива мълниеносно. При биопринтирането се изисква задължително използването на биотиним – вещество, което се състои от някакъв естествен компонент, пояснява специалистът.
"Предвид огромните ползи, които се отчитат в областта на науката, решихме да се замислим за евентуално етично и правно регулиране на тази технология, което би помогнало тя по-успешно да се развива", заявява доц. Бакова и допълва, че макар и на експериментално ниво биопринтирането вече отключва някои интересни казуси.
Ползите от произвеждането на органи от естествен материал биха били безспорни за пациентите, нуждаещи се от трансплантация, като технологията би дала възможност да се произвеждат персонализирани лекарства за тези пациенти, би осигурила по-равен достъп до лечение и би минимализирала риска от дискриминация.
Доц. Бакова изрежда и още добри възможности – развитие на регенеративната медицина, обучение на студенти с реални принтирани модели, прецизиране на оперативните дейности и повишаване на информираността на самите пациенти за това, което се случва с тях.
По думите на доц. Бакова противниците на технологията се водят от съображения, свързани най-вече с безопасността на пациентите във физиологичен план. Няма гаранция, че биопринтираните тъкани и органи няма да бъдат отхвърлени от организма на пациента след операция. Може да възникнат и неочаквани автоимунни проблеми.
Новата технология насочва вниманието и към етичния въпрос за самомодифицирането на хората и за съвременната здравна култура, обръща внимание доц. Бакова. Тя задава примерен въпрос – защо някой би спрял цигарите, ако реши, че просто може да си принтира нов бял дроб?
Доц. Бакова акцентира върху необходимостта от стриктното спазване на правилата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека. Важни аспекти са правото на информирано съгласие на пациентите при използването на тази технология, защитата на личните данни в чувствителната сфера на цифровата медицина и въпросът за собствеността. Една принтирана тъкан чия собственост е – на пациента, на фирмата на специалистите? Този въпрос, според доц. Бакова, е сред най-трудните за решаване, затова е нужно усилията на експертите да се насочат към предварително създаване на правни регулации. Те би следвало да бъдат обхванати в единен, правно обвързан акт на международно равнище, смята доц. Бакова.
На регулация подлежат процесът на въвеждане и употреба на технологията за биопринтиране, легалните дефиниции на всички основни термини в областта, единната правна класификация на продуктите и работните процеси. По думите на доц. Бакова задължително трябва да бъде гарантирана поверителността на медицинската информация на всеки пациент.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Огнян Петров е родом от врачанското село Очиндол, но ако го попитате, ще каже, че е родом от Балкана. Той е животновъд, общественик и икономист и с всяка своя дейност от години се стреми да е полезен на обществото. Той е онези хора, мислещи в перспектива и мащаб за Врачанския край, Искърското дефиле, историята, традициите, културата и..
До древния град Сихар се намира кладенецът на патриарх Иаков, от който черпят вода и хората на Самария. По времето на Христос между самаряни и иудеи съществува вражда. Ето защо жената самарянка е учудена, когато Спасителят иска да пие вода от нея. В отговор на почудата ѝ Христос ѝ казва: "Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище от късноантичния период. За това свидетелстват основите на крепост и други обществени сгради, които са разкрити при прокопаването на канал за водоснабдяването на с. Староселци. Освен това са намерени..
Защо се провали срещата между Украйна и Русия в Истанбул? Как това ще се отрази на войната в Украйна и останалия свят, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Петър Карабоев , външнополитически анализатор и заместник главен редактор на "Дневник". Какво имаме в момента "В момента имаме първата среща лице в лице между двете делегации..
В редакция "Хумор и сатира" не сме такива хора, но знаем истински случаи на хора, които работят с удоволствие и без заплата. Освен за тях, в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", които в чест на Деня на българските зоопаркове разказват за животни. -..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
