Д-р Смилен Марков за "моралната палитра на човешкото" във време на война

Днес се отбелязва Международният ден на убежденията по съвест и на лицата, които съзнателно се отказват от военна служба поради собствени принципи и вярвания. За правото на отказ от воюване, дълга към родината и сложната палитра от измерения на човешкото – разговор с д-р Смилен Марков, преподавател по християнска философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Разговора д-р Марков започва с думите: "Когато говорим за тези въпроси, го правим в лабораторни условия. Нашият разговор не е свързан със ситуация, в която ние самите сме екзистенциално въвлечени. Трябва да се има предвид, че в ситуация на преживяване на война поведението на всекиго е непредсказуемо. Това е спецификата на всеки разговор по етични въпроси – тази неопределеност, небулозност на нашето съществуване."

По думите на философа е важно да се очертае граматиката на моралното действие, на човешката свобода и отговорност – набор от регулативни идеи, които да водят и осмислят нашите постъпки. Има казуси, в които моралната оценка е пределно ясна – тогава защитната реакция е морално оправдана, смята гостът. Пример за това е проявата на военна агресия без конкретен повод – акт, който нарушава целия световен ред. 

Д-р Марков дава пример и с друга хипотеза – историческия пример на Студената война. От гледна точка на Западната цивилизация, изправена пред заплахите на Съветския блок, няма съмнение кой е от страната на доброто. В този контекст възниква въпросът дали, ако Комунистическият блок нападне Запада, всеки е длъжен да участва във военната защита. На пръв поглед всякакви съображения от морален характер отпадат в полза на тезата, че участието в хипотетична война би било дълг на всяка една личност. 

Първи християнските интелектуалци, като американския йезуит проф. Джон Кортни Мъри, се усъмняват в подобни теоретични привидности, разказва д-р Марков. Мъри влиза в спор първо в рамките на Римокатолическата църква. Дебатът е подет и от академичната общност в САЩ и скоро прераства в политически. "Не можем да постулираме аксиомата, че всеки е длъжен да воюва, тъй като съвестта на отделната, неповторима личност стои над общия морален наратив", изтъква д-р Марков.  

"Съвестта е комплексно понятие, което от гледна точка на християнската антропология, която е водеща в граматиката на човешките права, не е просто абстрактна, морална преценка. Човешката съвест е свързана с отсъда за посилното и доброто за мен в рамките на моята човешка ситуация, а в нея участва не само моят разум, но и моите душа, емоции, инстинкти, тяло, връзки с другите хора и начини на идентифициране с общността – това е комплексна палитра от измерения на човешкото", заявява философът.

15 май е дата, исторически обвързана с темата за войната. През 1948 година на този ден започва Арабско-израелската война. По традиция на 15 май палестинците излизат на митинги, за да илюстрират вярата си, че някога ще се завърнат в предишните предели на родината си. Днешният ден, известен като Накба, е официално въведен през 1998 г. от Ясер Арафат. Миналата година ООН за първи път отбеляза датата във връзка с годишнината от напускането на стотици палестинци на територията на Израел.

• Д-р Смилен Марков за войната като "зло без уговорки"

В Хърватия 15 май е ден в памет на жертвите на Блайбургското клане, когато невинни хора, бягащи при съюзническите сили от армията на Йосип Броз Тито, биват избити в местността Блайбург.

Д-р Марков казва, че 15 май е определен за Международен ден на съзнателния отказ от принудителна военна служба не по повод конкретно събитие, а по-скоро случайно. В Западна Европа през 80-те години все още има задължителна военна служба за мъжете от населението. Това предизвиква протестна акция през 1982 година, която е в основата на взетото решение. По думите на госта защитата на правото на отказ от военно служене е част от мащабната, титанична битка за човека и неговите устои, които след края на Втората световна война са жестоко разклатени. Декларацията за правата на човека, приета през 1948 година, защитава принципа, че човек не може да бъде използван като средство, изтъква д-р Марков. Всеобщата декларация е дело на конкретни хора със свои пристрастия и интереси, допълва философът и откроява една от тези личности – Чарлз Малик, автор на чл. 18 на Декларацията, който включва правото на съвестта и вероизповеданието. Това, по думите на д-р Марков, е фундаментът на правото на съзнателен отказ от военна служба. 

Философът не отрича, че гражданите имат морални задължения към родината, но подтиква към размисъл за това какво е всъщност родината. Родината е строго лично и метафизично понятие и не се съотнася до някаква видима ареалия, заявява д-р Марков. Гостът цитира откъс от стихотворението "Родина" на Пейо Яворов, в което поетът казва:

И ти си в мене — ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб…
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам — за да бъда сам в безброя.

По думите на д-р Марков родината е място на свободата и истината, затова дългът не може да пречупи връзките и изискванията на собствената съвест. Философът отново дава пример с теорията на Джон Кортни Мъри, според която участието в една справедлива война – каквато по начало е самоотбраната на украинците – не може да се свежда изцяло до представата за успешен край. Аргументът, с който Мъри предизвиква скандал в ХХ век, е, че един предполагаем ядрен удар с цел справедлива победа би нанесъл непоправими щетите върху земното кълбо и човечеството.

Д-р Марков обръща внимание и на това, че отделната личност може да изпитва непригодност за военна служба. Не става дума само за пацифизъм, а за по-богата палитра на съзнателен отказ, по думите на философа.  

"Войните, както всичко в човешкия живот, текат във времето. Тяхната стойност се променя", заявява д-р Марков. Той разказва, че съзнателният отказ от военна служба се корени още в предбиблейската традиция. В християнски времена възникват различни случаи на отказ. Християнството високо цени войнския подвиг, но настоява той да бъде съзнателен избор, обяснява гостът. 

• София Коен: Цивилизованият свят трябва да се разтревожи

Д-р Марков отчита като морална грешка това, че в ХХ век много хора, отказали се от военна служба, биват третирани като престъпници. "Трябва да отдадем почит на онези, които заради собствената си личност и собствената си съвест не са приели участие в армията и са пострадали от това", заявява философът и допълва, че всички носим отговорността да бъдем агенти на доброто.

Д-р Марков завършва разговора с думите: "Да направим така, че военните агресии да бъдат парирани много бързо и много ефективно на глобално ниво, така че никой да не смее да си помисли да предизвиква война и да използва собственото си население като военен ресурс – безотчетно и безгранично."

Целия разговор чуйте в звуковия файл: