На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена. Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден" повече за празника.
Св. св. Константин и Елена имат най-голямата заслуга да бъде разрешена и утвърдена християнската религия. По време на управлението на св. император Константин I Велики християните най-после получават правото да изповядват своята вяра и да проповядват словото Божие.
Императорът се възкачва на престола на Западната римска империя през 306 година, като управлението му се слави с любов, кротост и мъдрост. Християните в рамките на неговата империя се радват на благоденствие, докато техните братя по вяра в Италия страдат, угнетени от Цезаря Максенций. Константин повежда битка срещу насилника, в която става победител, воден от знамение. Пред портите на Рим императорът вижда в небето сияещ кръст и побѐден надпис. Преди битката военачалникът заръчва да бъде направено знаме, приличащо на кръст, както и да бъдат изобразени кръстове на бойните снаряжения на войниците. На триумфалните врати на града, построени в чест на св. император Константин, е написано, че битката е спечелена с Божията помощ.
През 324 година Константин I Велики става пълновластен владетел на цялата Римска империя, в рамките на която християните се ползват от владетелското покровителство. Императорът се покръства и спомага разпространението на християнската вяра.
Св. император Константин е инициатор на създаването на Миланския едикт, който през 313 година дава възможност на християните да изповядват своята вяра свободно. По времето на неговото управление е свикан и Първият вселенски събор в Никея, който осъжда арианската ерес и утвърждава първата част от Символа на вярата.
По заръка на св. император Константин започва строежът на храмове в Константинопол и Йерусалим. При разкопките на Голгота царица Елена открива Животворящия Кръст Господен.
Св. император Константин I Велики е първият държавен глава, осъзнал нуждата от свобода на вероизповеданието. Съветван да изгони от Рим еретиците, той отвръща, че не насила трябва да се пристъпва към християнската религия и всеки трябва необезпокояван да изповядва своята вяра.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е да си фотограф в днешния свят? Пропагандна ли е ролята на изображението в т.нар. "модерни войни"? Фотографът Веселин Боришев коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" военната..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Бойко Станкушев , директор на АКФ. "Антикорупционни институции, 2024 година: ново начало" "Любопитно е..
Тематиката, свързана с обезщетяване на неимуществени вреди (наричани още морални), претърпени от деликт*, става все по-актуална. Съдебната практика често е противоречива, особено когато става дума за претендирани обезщетения от юридически лица. За неимуществените вреди, причинени при непозволено увреждане, разказва повече проф. Таня Йосифова –..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е десетото издание. В днешната десета рубрика , посветена на актуалната съдебна практика..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с..
Новата изложба на Анета Дръгушану в галерия "Арте" се нарича "Родова сцена". Това са рисунки от последната година и живописни платна с ретроспективен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
