Румен Джагаров е млад архитект, който преди време разказа пред нашите слушатели как скицира стари къщи, за да ги съхрани в паметта ни. Той е представител на поколението "Z", отраснал в големия град, но виждащ бъдещето си в малко населено място.
За живота си в Ново село, трудностите, но най-вече за хубавите страни, говори самият Румен в рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден".
Румен сподели, че го е върнала носталгията, както и идеята, че селският живот е възможен в наше време. Той вижда селото като приятно място за млади хора, където може да се живее и да се развива пълноценно. На моменти усеща, че това е един вид протест. Изисква се голяма саможертва, за да живееш на село и в същото време да протестираш срещу демографската криза и обезлюдяването на всички крайгранични села в България. Според него това е смесица от носталгия, мечта и своеобразен тих протест.
Ново село е голямо село и „ако човек се озове в центъра, ще се почувства като в малко градче.“ Румен описва селото като място с читалище, добре павирани улици, часовникова кула и всякакви административни сгради. Къщата му все още е в процес на възстановяване, като концепцията е да се използват максимално много традиционни строителни материали и техники, както и естествени материали. За да е удобна за живот в 21-ви век, той разчита на съвременни материали в по-специфични помещения, като банята.
Румен споделя, че вече се чувства част от селото. Още с първата крачка съседите го поздравили и започнали да гледат на него като на съгражданин, който живее пълноценно в Ново село и се бори за решаването на местни проблеми. Бъдещето той вижда като по-близко до природата, но с всички удобства на съвременната градска среда, чисто административни и обществени услуги.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
