Законът за авторското право и сродните му права – изменения и предизвикателства

Във времето на дигиталното потребление на култура и възхода на изкуствения интелект законодателството и творците са изправени пред нови предизвикателства. За новите промени в Закона за авторското право и сродните му права, проблемите на българските автори и измеренията на пиратството в "Законът и Темида" говорят адв. Десислава Матева, експерт по авторско право и Петя Господинова, заместник-председател на Асоциацията "Българска книга" и директор на издателство.

Петя Господинова започва разговора с покана към слушателите да станат част от най-голямото книжно събитие на открито – Пролетен панаир на книгата пред НДК, който се открива в днешния празничен ден – 24 май. Жителите и посетителите на София ще могат да се насладят на наситена културна програма, която ще продължи до 2 юни, съобщава Господинова и допълва, че в рамките на книжния панаир ще се проведе и Международен детски литературен фестивал.  

Адв. Десислава Матева споделя, че досегът с културата и литературата представлява преди всичко интимен акт и не е необходима изкуствена показност. "През годините хората все повече и повече имат необходимост от духовна храна. Все повече българите търсят легални модели за потребяване на култура – търсят книгата на пазара.", заявява юристът.

• Пролетният панаир на книгата започва на 24 май

"Авторското право е призвано да брани и защити таланта, затова е много хубаво, че това е темата на разговор на 24 май. Авторското право е книгата, фотографията, а в съвременния технологичен свят – и компютърната програма. Факт е, че всичко започва от писмеността.", обяснява адв. Матева.

По думите на юриста обект на авторското право по дефиниция е произведение, което е резултат на творческата дейност на човека в областта на науката, литературата и изкуството. Има и права, сродни на авторското – правата на телевизионните и радио организации, продуцентите на филми и аудио-визуални произведения и артистите-изпълнителни. Вече в ЕС е признато и срочното право на издателите на публикации в пресата.

Промените в Закона за авторското право и сродните му права са се  наложили поради нужда от усъвършенстване и осъвременяване, но основната причина са били две директиви на Европейския парламент и на Съвета – Директива (ЕС) 2019/789 и Директива (ЕС) 2019/790. По думите на адв. Матева липсата на устойчива политика у нас е забавила имплементирането на директивите. Създадени са работни групи в Министерството на културата, които изготвят промените, и те вече са в сила от 1 декември 2023 година. Едната директива е основополагаща по отношение на новите форми на използване в онлайн средата, а другата доусъвършенства правната уредба по отношение на радио и телевизионните използвания, пояснява адв. Матева.

• Защо да не пиратстваме българско кино

Господинова, от своя страна, изтъква, че правата на интелектуална собственост в издателския бизнес са основен механизъм за защита на творческите усилия на авторите и предоставят възможност за пазарен успех и икономическа стабилност и на издателствата. Битката за авторските права, по думите на Господинова, е ежедневна, като най-сериозни щети нанася пиратството в интернет и нелегалното разпространение на новоиздадена литература онлайн. "През последните години българската литература е предпочитана пред преводната – най-продаваните книги са от българските автори, така че нашите съвременни автори и класици страдат от това. Навлизането на ИИ удари по-сериозен шамар на книгоиздаването.", заявява Господинова. Тя изтъква, че хората в сферата на книгоиздаването образуват своеобразна екосистема, в която и писателите, и преводачите, и издателите, и художниците биват засегнати от нелегалните практики.

Новите промени в Закона са въвели правната възможност за лицензиране на съдържанието в платформите за генериране на съдържание от потребител, съобщава адв. Матева. Става въпрос за платформи от порядъка на Ютюб. В българския закон отпада 10-годишно ограничение, лимитиращо срока на годност за използване, който носителите на права могат да предоставят на ползвателите. Това е било голяма спънка, отнасяща се до развитието на бизнес моделите, особено в дигитална среда. 

• Частният случай на Оля Ал Ахмед – как да защитим авторското си право?

Директивата е създала допълнителни гаранции и права за артистите и авторите по отношение на възможностите за справедливо или допълнително възнаграждение и допълнителни гаранции за прозрачност и отчетност от страна на ползвателите.  Според адв. Матева с тези промени е постигнат баланс в Закона за авторското право и сродните му права. Юристът допълва, че възможността за дисбаланс винаги съществува, тъй като технологиите всякога изпреварват законодателството.

Господинова заявява, че книгоиздателският бранш се опитва да потърси и предложи още мерки, свързани с нелегалното разпространение на съдържание онлайн, което води до изтичане на интелектуален труд. Според Господинова блокирането на сайтове би било добра законова мярка за прекратяване на порочните практики, които ощетяват авторите и издателите.  

Адв. Матева изтъква, че авторите са привилегировани за разлика от правоносителите в областта на индустриалната собственост, тъй като авторското право възниква още при създаването на произведението. Съществува набор от доказателства, като Законът борави с презумпция – до доказване на противното за автор се смята лицето, чието име, знак или друг идентифициращ белег стои върху съответното произведение.

• Авторско право и фотография

Доказването на авторството е по-малкият проблем в сравнение с борбата с интелектуалното пиратство в онлайн среда, смята адв. Матева. Съществува така нареченият "Регламент за цифровите услуги", който действа в ЕС. Той предвижда мерки, даващи право на правоносителите да отправят искане за сваляне на незаконно съдържание. Важни са и мерките по отношение на посредниците, каквито са доставчиците на интернет свързаност. В България пазарът трябва да се цивилизова, за да бъде спряно пиратството, което все още процъфтява въпреки легалните възможности за дигитално потребление на произведения, смята юристът.

По думите на адв. Матева пропуск в Закона за авторското право и сродните му права, върху чието разрешаване вече се работи, е свързан именно с доставчиците на интернет. Когато има решение на съдебен или административен орган за установяване на нерегламентирано съдържание на правоносителите в такива платформи, сайтове и торенти, всички интернет доставчици, които дават достъп на своите потребители до тези сайтове, трябва да бъдат задължени от закона да прекратят достъпа на абонатите си. Сайтът може да е в съвсем различна юрисдикция, затова тази мярка, скрепена със съдебно решение, би била лесен начин да се предотврати нелегалното изтичане на интелектуална собственост, заявява адв. Матева.

Още за измененията и пропуските в Закона за авторското право и сродните му права, илюстрирани с някои интересни практически примери – чуйте в звуковия файл: