Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдържание на:

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.
Снимка: Wikipedia

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година.

Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година.

Действащи лица:
• Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас
• Княз Андрей Ховански, негов син – тенор
• Княз Василий Голицин – тенор
• Шакловити, болярин – баритон
• Досифей, водач на разколниците – бас
• Марфа, разколница – меццо-сопран
• Сусана, стара разкольница – сопран
• Писар – тенор
• Ема, девойка от немско селище – сопран
• Пастор – баритон
• Варсанофиев, приближен на Голицин – бас
• Кузка, стрелец – баритон
• Стрешньов, болярин – тенор
• Първи стрелец – бас
• Втори стрелец – баритон
• Трети стрелец – тенор

Първо действие
Утро над Москва. Стрелците са завзели властта. На Червения площад е поставен каменен стълб с надпис, описващ победата на стрелците над болярите. Боляринът Шакловити диктува донесение до руския цар Петър, в което съобщава за бунта и решението на княз Иван Ховански да върне в Русия стария ред и да постави на престола на Московското царство сина си Андрей. Край колоната с надписа се тълпят хора, те молят Писаря да им прочете надписа. Писарят отказва, но накрая отстъпва. Всички са обезпокоени от страшните вести. В този момент на площада излизат голяма група стрелци начело с княз Иван Ховански, за да направят сутрешния обход на Москва. От групата се отделя Андрей Ховански. Той е забелязал красивата девойка Ема от свободното немско селище. Той отдавна я преследва и сега иска да я отведе със себе си, но Ема отказва да тръгне с него. Младата разколница Марфа, доскорошна любима на Андрей, вижда тази сцена и защитава девойката. В това време заедно със стрелците на площада се връща Иван Ховански. Той също е харесал Ема и заповядва на подчинените си да му я доведат. Но синът не желае да отстъпи девойката на баща си. Той дори е готов да я убие, но не и да се откаже от нея. Водачът на разколниците Досифей се намесва и властно нарежда Андрей да прибере оръжието си: сега е нужно да се защитава православната вяра на народа, а не е време за караници.

Второ действие
В кабинета си на княз Василий Голицин – любимецът на княгиня София, е в лошо настроение. За да разбере бъдещето си, князът е наредил да повикат Марфа, известна като гадателка. Разколницата му предсказва, че ще изпадне в немилост и че го очаква заточение. Предсказанието дълбоко смущава Голицин. За да не се разпространи мълва за него, той заповядва на слугите си да удавят Марфа в реката. Скоро след това при княз Голицин идват противниците на царя: Иван Ховански и Досифей. Голицин и Ховански са съмишленици, но тайно си съперничат. Скоро разговорът им се превръща в остър спор. Напразно водачът на разколниците се старае да прекрати кавгата. Внезапно в кабинета се втурва Марфа. Тя е успяла да се спаси от ръцете на убийците. Младата разколница разказва за нападението, което е извършено върху нея и за помощта, оказана ѝ от минаващите поддържници на Петър. Заговорниците с тревога чуват името на царя. Те знаят, че войската му е много силна. Идва и боляринът Шакловити, който донася страшната вест: Царят е научил за готвения заговор, нарекъл го е "хованщина" и е заповядал да бъде смазан.

Трето действие
В своето свободно селище (слобода) стрелците се веселят, а привържениците на старата вяра пеят своята песен. Тук е и Марфа, която изживява тежко раздялата си с княз Андрей. В нея се борят противоречиви чувства: на надежда и отчаяние, на любов и отмъщение. Идва Досифей. Водачът на разколниците изгонва старицата Сусана и се опитва да утеши Марфа. Стрелците отново се отдават на веселие и пиянство. Но празненството се прекъсва от идването на разтревожения Писар. Той съобщава, че се е появила конницата на цар Петър, която приближава към селището. Настава смут. Стрелците съобщават вестта на княз Иван Ховански и го молят да ги поведе срещу войските на Петър. За тяхна изненада Ховански отказва да тръгне на бой срещу цар Петър и съветва стрелците да се приберат по домовете си.

Четвърто действие
Княз Иван Ховански се укрива в имението си край Москва. Голицин го е предупредил, че животът му е в опасност. Той е неспокоен и се мъчи с вино и песни да се развлече. Идва боляринът Шакловити и предава на княза покана от княгиня София да присъствува на съвета. Ховански повиква слугите си да го облекат в парадните му дрехи. Щом Иван Ховански напуска дома си, към него се спуска наемник на Шакловити и го пробожда с кинжал. Боляринът ликува над трупа на Ховански. На площада пред църквата "Василий Блаженни" е издигнат ешафод. Петър се е разправил с мнозина от заговорниците. Тук ще бъдат обезглавени и други. Княз Голицин е изпратен на заточение. На конницата е заповядано да обкръжи и манастира на разколниците. Марфа е донесла вестта за обсадата. Тя съобщава на княз Андрей Ховански за пропадането на заговора, но той не ѝ вярва. Напразно надува своя рог, за да събере подчинените си. Неочаквано князът вижда колона стрелци, водени на смърт. Андрей разбира, че всичко е загубено и сега моли Марфа да го спаси. Тя го повежда към убежището на разколниците. Идва заповед на Петър за помилване на стрелците.

Пето действие
В своя лагер в гората разколниците са приготвили всичко за самоизгарянето си. Досифей е обхванат от дълбока скръб. Духовният водач съзнава отговорността си за гибелта на своите братя, но друг изход няма. Той призовава всички да се хвърлят в огъня и да изгорят в името на старата православна вяра. Разколниците, облечени в бяло, избират човека, който ще запали огъня. Тази чест се пада на Марфа. Тя запява своята последна молитва, която постепенно се превръща в любовна песен. Отдалече се чува песента на войниците на Петър. Разколниците влизат в буйния огън. Заедно с тях загива и Андрей.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мирослава Кацарова

Back to the Cinema с Мирослава Кацарова

Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..

публикувано на 25.12.24 в 11:27
Мария Мира Христова, инж. Васил Ботев и Людмила Лазарова с вълшебното

За песента "Копче-топче" или как на Коледа стават чудеса

Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..

публикувано на 25.12.24 в 09:11

Стенли с коледен концерт

Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ.  Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..

публикувано на 24.12.24 в 17:50
Сцена от спектакъла на „Джани Скики“

Отзвук от бляскавото начало на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора - 2024

През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..

публикувано на 23.12.24 в 12:15

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..

публикувано на 21.12.24 в 07:55