Над 70% от пълнолетните в страната не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г., над 60% не са били на кино или театър, а над 80% не са присъствали на класически концерт, опера или балет. Това сочи проучване за достъпа до култура, проведено от агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Фабрика за идеи" и Обсерваторията за икономика на културата.
През изминалата година 40% от хората у нас не са прочели нито една книга – с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2022 г., сочи още проучването. Четящите са прочели по средно 9 книги за годината, като повече четат жените – 66% спрямо малко над 50% от мъжете.
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г., 72,6% не са посетили библиотека, 62,6% не са били на театър, а 82,5% не са били нито веднъж на концерт за класическа музика, опера или балет. Това показва второто проучване за достъпа до култура в България.
Диана Андреева от Обсерваторията за икономика на културата споделя в ефира на "Нашият ден" някои ключови наблюдения и анализи. Според нея липсата на време е значим фактор за неучастието в културни дейности, което е европейска тенденция, особено в пост covid ситуацията. Хората с най-високи доходи често не намират време за културни дейности поради натоварената си работа. Въпреки наличието на многобройни културни събития в София, възрастовата група 65+ е възпрепятствана от участие поради високата цена и достъпността на тези събития.
Тя подчертава, че за най-бедните 20% от домакинствата в България разходите за култура са значително по-малки, което води до изключване от културния живот.
Диана Андреева също така обръща внимание на важната връзка между културата и туризма, като подчертава недостатъчния брой кина в някои крайморските региони например, което допълнително ограничава културния достъп за местното население и туристите.
"Но при нас се отразява и още един проблем, който има с нарастването особено в постковид ситуация, при които гледането през различни платформи се отрази и на нарастването на броя на платформи. Когато говорим за посещението на кино е свиването на кино мрежата, която имахме след 1990 г. Ние имахме над 3000 кина, в това число в селата и малките населени места, а сега този брой се свежда до десетки екрани. По-голямата част концентрирани в моловете".
"Друг голям проблем, който разглеждаме, е връзката между културата и туризма. Имаме една изключително активна крайморска част, от Резово до Дуранкулак, колко кина имаме там например", пита тя.
Янина Танева от "Фабрика за идеи" също коментира резултатите от проучването в ефира на "Нашият ден". Тя отбелязва, че в сравнение с предходната година се наблюдават някои задълбочаващи се тенденции, но има и добри новини.
Например повече хора посещават кино в сравнение с миналата година, което показва възвръщане към кино салоните и намаляване на гледането на филми у дома.
Танева обаче посочва и негативни тенденции, като намаление на посещенията на заведения с жива музика и на фестивали, събори и други подобни събития. Въпреки това, има леко увеличение на посещенията на класически форми на изкуство като опера и балет. Тя също така подчертава, че значителен процент хора биха искали, но не могат да си позволят да посетят културно събитие, което е важен аспект, който трябва да се вземе предвид при разработването на политики за подобряване на достъпа до култура.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят на 30 септември камерния концерт "Пътищата на любовта". Около..
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg