В деня на първия концерт у нас на един от водещите блус музиканти в Мали днес – Вийо Фарка Туре, сина на митичния Али Фарка Туре (1939-2006) – ние си припомняме, че сме се срещали и преди – в едни стари, стари времена, през 2008, когато тази част от Африка беше сякаш центърът на музиката, а вносният религиозен радикализъм и венните конфликти в северната част на Мали бяха нещо, мъждукащо във все още неясното бъдеще. Днес светът е остарял, без да помъдрее. Или не, "светът не се е променил", както пее Бубакар Траоре (най-великият жив малийски блусмен, връстник и приятел на Али, днес на 82)... "само хората са се сменили"... Но пък в артистичен план виждаме (и чуваме) невероятни неща от тази част на света – все повече и все по-добри.
Като музиката, която Вийо Фарка създаде в този промеждутък от 15-16 години. И в това е надеждата. Днес студиото на неговия баща Али Фарка Туре в Ниафунке е преместено в столицата Бамако, защото на Север е сложно, както ни каза Вийо преди няколко дни. Но това, което излиза като артистичен резултат от него, включително музиката на наследника му, е наистина обнадеждаващо и ни убеждава, че животът все пак е хубав и че надежда има. Открихме старото ни интервю за "Аларма" по програма "Христо Ботев" с него от 2008 г. (публикувано същата година и в сп. "ЛИК") и решихме да го споделим с вас. А вие елате довечера (2 юни), за да се убедите с ушите си как се е развива музиката на онзи тогава 26-годишен младеж, който днес е зрял музикант, един от най-добрите в тази музика, вдъхновяващ днешните млади... Мястото е клуб *Mixtape 5*, а вратите в неделната вечер отварят точно в 20.00 ч. Не пропускайте.
Да започнем от факта, че ти си син на баща си, а той остави голяма следа в музиката в глобален план? По-лесно ли ти е, или по-трудно да създаваш нова музика, бидейки син на Али Фарка.
Лесно е... не, не е лесно. Всъщност... има ги и двете страни: понякога е лесно, понякога не. Не знам, освен да започна с това, че не е лесно, защото всички очакват нещо от теб. И аз не знам какво очакват, и те самите, другите, не знаят какво, но все пак очакват нещо. И това, което си казват, е "Неговият баща беше толкова добър... А той дали ще е също толкова?... Нали разбираш"... И погледнато от тази страна е много, много трудно, защото ако не успееш да дадеш максимума от себе си, не става. От друга страна е лесно, защото ако си син на толкова известен човек, познат по целия свят, това ти отваря много врати, много пътища и следователно можеш да "пробиеш", както казваме ние, по-лесно. А вратите на малийската музика бяха наистина отворени за цялото следващо поколение именно от Али Фарка и Салиф Кейта, от Уму Сангаре, от Тумани Диабате... И малийската музика се разпространява все повече и повече, защото младите музиканти от Мали бяха запалени от тях и днес пътуват и свирят с други музиканти по целия свят
Слушали сме различни твои албуми и можем да кажем, че се развиваш интересно и като китарист, и като вокалист, и като аранжор. Кое ти е най-интересно като поле на изследване?
Ами всъщност... всичко ще опитам с времето. Свиря на китара, пея, свиря на перкусии, всичко, както виждаш... Но най-много обичам смесването на различни музики. Нещата трябва да се смесват, за да бъде разнообразно. Смесените неща винаги имат по-голяма стойност и са по-хубави. Дори ако двама души, черен и бял, се смесят става по-красиво. Така че всички жанрове ме вълнуват и са ми интересни.
Днес западноафриканските традиции в музиката се преподават в различни университети – не само в Африка, по целия свят. От друга страна вие в Мали сте запазили традицията именно защото тя се предава в семейството. Как тези две начала или концепции се срещат в твоята музика по пътя на изграждането ти като музикант?
Смятам, че знанието не се дава от един човек, а е дадено от бога. Може да учиш дълго, 40-50 години учене, които няма да ти послужат много, ако нямаш късмет, разбира се. А има хора, които никога не са ходили на училище и които успяват – като моя баща например: той никога не е изучавал музика в училище, а можем да кажем, че е майстор на музиката. Аз съм учил в музикално училище, но и имах късмета да съм до баща си и което съм научил от него, няма как да го научиш в училище. Там се учат класическите неща, нормите. Аз нямам нужда да ходя на училище, за да аранжирам музиката си... Но имам нужда да ходя в "училището на баща ми", за да правя музиката, която правя.
Ти си роден в Ниафунке – това място, чието име дори звучи магично благодарение на музиката на твоя баща, но живееш в столицата Бамако. Какво са за теб голямото и малкото място, Бамако и Ниафунке?
Бамако е място за срещи, а Ниафунке – място за създаване. В Бамако можеш да срещнеш различни музиканти – манденга, бамбара, хора които правят джаз или фолклор, всякакви чужденци също... Място за срещи и място, което ти дава идеи. В замяна на това в Ниафунке е самото дърво, коренът – нямаш нужда да създаваш, защото всичко е там. В околностите на Ниафунке има много музика – богатството от музика, което съществува там, още не сме го изчерпали. Моят баща не е приключил с това, аз също не съм... Защото този извор е неизчерпаем: колкото и да вземаш, там винаги ще има...
(из архив на "Аларма", 2008 г., превод: Росина Мирчева)
Плакат: Иглика Коджакова
Снимки: Николай Мареков, архив на "Аларма"
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и малко повече от половин век след концерта на легендарния си баща на Международния младежки фестивал в София през 1968г. Поканата отново е от страна нa концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и..
В Плевен завърши Шестото издание на Международния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". В специално издание на "Метроном" гостуват председателя на журито Григор Паликаров (диригемт и професор в Националната музикална академия) и един от членовете Кирил Манолов, баритон със световна кариера. С тях говорим за срещите им с Гена Димитрова,..
Никола Богомилов е едно от най-новите открития в класическия жанр на европейските музикални сцени. Младият пианист ще изнесе своя дебют на сцената на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" на 3 юни от 19 ч. в зала "България". Никола Богомилов вече има солидна биография зад гърба си, въпреки че е в началото на своя професионален..
Всъщност колекционирате ли история? Житейско-музикална? Като албум с лепящи се картинки. Там някъде са и родните групи "Ревю", "Тангра" и "Нова генерация". На първа страница. Те са култ, ако случайно не знаете! Заедно и поотделно. "Нова генерация" + "Тангра" + "Ревю" ще отбележат 60 години от рождението на емблематичния поет, музикант и изобщо..
Младата певица Дани Стойкова се изправя пред вълнуващото предизвикателство да издаде дебютния си музикален албум. Тя не само ври и кипи в музикалния свят като индивидуален артист, но и като музикален редактор в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg