Проф. Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН в София, представя в "Нашият ден" новата инициатива за опазване на опрашителите в градска среда.
От 6 юни посетителите на Ботаническата градина ще могат да се насладят на красива, медоносна градина с десетки видове растения, чийто прашец и нектар са храна за пчелите и множеството други опрашващи насекоми.
Медоносните пчели са важни опрашители, но съвсем не са единствените насекоми, които участват в процеса опрашване на растенията. Дивите пчели, осите, мухите, пеперудите, бръмбарите, дори някои видове птици и прилепи събират и пренасят цветен прашец.
"Опрашителите са от изключително важно значение за поддържането на екосистемите, но имат и значение и за производството на семена и плодове. Ако ги нямаше, щеше да има липса на плодове и зеленчуци, разказва проф. Николова. По думите на професора, според статистика на ЕС, около 80% от европейските култивирани и диворастящи растения зависят от опрашването на насекомите. Финансовото измерение на този принос възлиза на 15 милиарда евро годишно. По този начин опрашителите предоставят така наречените "екологични услуги".
През последните 15 години милиарди медоносни пчели напускат своите кошери, за да не се върнат никога повече. Само в Европа около 2000 вида пчели са включени в червения списък като застрашени. До голяма степен тази тенденция е следствие от интензивното застрояване и отгледжането на монокултури в селското стопанство, изтъква проф. Николова.
"Бихме искали да популяризираме сред жителите на София и околните градове и села, това, че всеки би могъл да подпомогне оцеляването на опрашителите, които са особено важни и за човека, и за природата.", казва проф. Николова. Тя съветва хората да засаждат цветни лехички, тъй като цъфтящите растения носят не само естетическа наслада и уют, но служат и за храна на опрашващите насекоми.
Проф. Николова отправя покана към слушателите да се насладят на медоносната цветна приказка в Ботаническата градина и да се запознаят с колекцията от над 6000 растителни видове в най-богатите оранжерии на Балканския полуостров.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
В "Нашият ден" се срещаме с Ани Йовева – дизайнер на шевици. Тя е родена в Самоков, рисува от най-ранна детска възраст, а учителката ѝ в гимназията я..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
