Проф. Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН в София, представя в "Нашият ден" новата инициатива за опазване на опрашителите в градска среда.
От 6 юни посетителите на Ботаническата градина ще могат да се насладят на красива, медоносна градина с десетки видове растения, чийто прашец и нектар са храна за пчелите и множеството други опрашващи насекоми.
Медоносните пчели са важни опрашители, но съвсем не са единствените насекоми, които участват в процеса опрашване на растенията. Дивите пчели, осите, мухите, пеперудите, бръмбарите, дори някои видове птици и прилепи събират и пренасят цветен прашец.
"Опрашителите са от изключително важно значение за поддържането на екосистемите, но имат и значение и за производството на семена и плодове. Ако ги нямаше, щеше да има липса на плодове и зеленчуци, разказва проф. Николова. По думите на професора, според статистика на ЕС, около 80% от европейските култивирани и диворастящи растения зависят от опрашването на насекомите. Финансовото измерение на този принос възлиза на 15 милиарда евро годишно. По този начин опрашителите предоставят така наречените "екологични услуги".
През последните 15 години милиарди медоносни пчели напускат своите кошери, за да не се върнат никога повече. Само в Европа около 2000 вида пчели са включени в червения списък като застрашени. До голяма степен тази тенденция е следствие от интензивното застрояване и отгледжането на монокултури в селското стопанство, изтъква проф. Николова.
"Бихме искали да популяризираме сред жителите на София и околните градове и села, това, че всеки би могъл да подпомогне оцеляването на опрашителите, които са особено важни и за човека, и за природата.", казва проф. Николова. Тя съветва хората да засаждат цветни лехички, тъй като цъфтящите растения носят не само естетическа наслада и уют, но служат и за храна на опрашващите насекоми.
Проф. Николова отправя покана към слушателите да се насладят на медоносната цветна приказка в Ботаническата градина и да се запознаят с колекцията от над 6000 растителни видове в най-богатите оранжерии на Балканския полуостров.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Митарят и фарисеят заедно влизат в Божия храм, но колко различни са молитвите им се вижда от текста. Ето защо и до днес фарисеите са останали символ на лицемерие и скрита греховност. По времето на Христос те "стриктно” и показно спазват Божия закон, но в душите си остават горди, високомерни и безчовечни. Като благодари на Бога, единствената мисъл,..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". "Соросоид" "Стигмата "соросоид" се появи доста след създаването на "Отворено общество", когато позицията на гражданското общество и либералната..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти" и съставянето на парламентарна комисия за "установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос в България за целия период на прехода", коментира в "Мрежата" по програма..
В редакция "Хумор и сатира" – не, че го искаме, но често пъти какъвто абсурд напишем в нашите сатири, такъв се случва не след дълго. Подробности и примери ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", композирани и изпети от Рашко..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Иван Матеев, Велико Търново: Аз съм инвалид, прикован съм към леглото и живея от социални помощи. В началото на годината получих известие, че дължа по старо дело за имот съдебни такси в размер на 200 лв.,..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
