Слуховете за смъртта на човешкия труд са силно преувеличени. Естествен процес от цивилизационното развитие е изчезването или преформатирането на познати професии и появата на нови такива. За бъдещето на работната сила в "Нашият ден" говори проф. Васил Киров от Института по социология и философия на БАН.
Преди време учените от Оксфорд Карл Бенедикт Фрей и Майкъл Озбърн предвиждат, че компютрите ще направят половината работни места излишни в рамките на 10-20 години. Реалността обаче опровергава тази прогноза, разказва проф. Киров. Вместо масова безработица и автоматизация към днешна дата наблюдаваме обратна тенденция – нивото на заетост никога не е било толкова високо, а основният проблем е недостигът на умения.
По думите на проф. Киров има закриване на работни места в следствие на дигитализацията, но и възникват много нови професии в света около интернет. Важно е да бъдат овладени трансформативните процеси в дадени професии, така че хората да продължават да извършват своята работа, но по по-различен начин. Сравнителни изследвания в много страни сочат, че бързото навлизане на технологиите в работния процес оптимизира някои рутинни дейности, заявява проф. Киров. Основният въпрос, свързан с професиите на бъдещето, е как ще бъде осъществен този преход.
В рамките на формалното образование или чрез допълнителни курсове професионалистите от различни сфери биха могли да получат допълнителни умения и квалификация, за да запазят работното си място, смята проф. Киров и допълва, че все по-често в кариерното развитие възникват нови моменти и възможности за адаптивност и гъвкавост.
Едно от явленията, възникнали покрай тази тенденция, е така наречената "гиг икономика", функционираща на базата на краткосрочни договори и отделни поръчки. Съществуват множество международни платформи, които предоставят на хората възможност за гъвкавост, мобилност, достъп до чуждестранен пазар и добър доход. Едно от предимствата на тези услуги, по думите на проф. Киров, е по-високото ниво на сигурност в заплащането и изпълнението на поетите задължения.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Публично събитие-дискусия "Правата на деца мигранти в контекста на новите европейски правила" организира в Харманли "Центърът за правна помощ – Глас в България". През 2024 година ЕС окончателно гласува Пакта на ЕС за миграцията и убежището. На 20 декември 2024 г. България публикува своя Национален план за изпълнение на Пакта. Новата европейска..
Какво показва анализът на застаряваща България – демография, медицински персонал и бъдещи тенденции – разказва в Lege Artis д-р Славейко Джамбазов , експерт в областта на здравните политики. Анализът прогнозира демографското състояние на страната в периода 2040 – 2050 година. Този далечен поглед в бъдещето, по думите на д-р Джамбазов, е..
До 28 юли да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения реши Здравната комисия вчера в Парламента. Проектът ще бъде съобразен с предложенията на студентите по медицина и младите лекари от протеста "Бъдеще в България". В тази връзка днес в..
В "Нашият ден" гостува Магдалена Гигова , член на журито на XIV Международен младежки медиен фестивал "Арлекин" , който се състоя в град Варна между 20 и 23 юни. Гигова говори за смисъла на младежкия фестивал, за талантите и стойностните творби, открити в рамките на тазгодишното издание. Фестивалът е поставил акцент и върху..
"Игра на град. Литературната архитектура на видеоигрите" е заглавието на маршрута, организиран днес от фондация "Прочети София". Събитието започва в 18:30 часа от алеята за игра на петанк в Докторската градина, зад Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Автор и водещ на събитието е Северина Станкева — докторант в..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Теоретичният труд "Флейтовото изкуство в България до края на XX век" е дело на Ивайло Василев. Изданието е първо и единствено по рода си мащабно проучване..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
