На 11 юни 1864 г. в Мюнхен се ражда композиторът Рихард Щраус. Много трудно е да се определи с кои свои произведения той остава в историята – с оперите, симфоничните поеми или с песните си. Но едно е ясно – посвещава живота си на Нейно величество Музиката и ни дарява в наследство 16 опери, 2 симфонии и 8 симфонични поеми, 2 концерта за валдхорна и над 200 песни и произведения за хор. Определян е като един от най-оригиналните композитори в световната музикална история, с новаторски, модерен и дори дързък творчески дух.
Един от шедьоврите на композитора е операта "Кавалерът на розата" – може би една от най-ярките социални комедии, писани някога. Тя представя идеализирана Виена от миналото в момент, когато композиторът и либретистът усещат пропастта, пред която е изправен света. Маршалката е обсебена от идеята, че остарява и признава, че понякога спира всички часовници в къщата, за да спре времето. Любовта й към Октавиан запалва отново искрата у нея и й носи радост.
Премиерата на творбата в Дрезденската придворна опера на 26 януари 1911 г. е триумф за композитора. Диригент на спектакъла е Ернст фон Шух, режисьори – Георг Толер и Макс Райнхард, художник – Алфред Ролер.
"Кавалерът на розата" изненадва публиката с неочаквания стилистичен завой от експресионистичните опери на Щраус "Саломе" и "Електра" към комична опера ала Моцарт.
Либретистът Хуго фон Хофманстал в началото на 1909 г. в писмо от Ваймар пише: "В продължение на три спокойни дни успях тук, в следобедните часове да завърша един много весел сценарий за опера… време на действието – Виена в епохата на Мария Терезия". Щраус е привлечен от идеята и с увлечение започва да пише музиката. "Кавалерът на розата" е наричана още "опера на валсовете" и "тържество на мелодията" или "виенски карнавал на нравите".
В предаването звучи документален запис от Залцбург, 1 август 1964 г.
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg