Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомир Кендеров: В района на Созополския залив отрихме подводна кипарисова гора на милиони години

доц. Любомир Кендеров
Снимка: БНР

"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф. Христо Пимпирев – доайен на българските антарктически мисии, който е един от хората, които ни вдъхновиха да започнем този проект. 
Този проект е насочен към това да разгадаем как е оцеляла една гора, която е създадена преди 20 милиони години, като е оцеляла под формата на вкаменени дървета вече, по някакъв начин природата ги е запазила и те са на дъното на морето – това са огромни блатни кипариси, някои от тях с основа на дънерите – 6-8 метра, които открихме на дъното на Созополския залив. Само на две места в света, учените откриват такива дървета", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 
"Много е странно, след като се гмурнете на дълбочина 18 метра в Черно море, да плувате в гора, – споделя ученият. – В Созополския залив има два много важни и известни изследователски центъра, единият е Центърът за подводна археология и през тези над 40 години изследва подводното културно наследство, тук има доказателства от създаването на човека като биологичен вид. 
Вторият център е лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, които са насочили своите изследвания към определяне на екологичното състояние на Черно море. 32-ма учени в областта на биологията, палеонтологията и геологията изследват в момента този район в Черно море, като това е мултидисциплинарен проект", уточнява доц. Кендеров. 
На това място, според него, преди години, показват изследвания, е било блато, но какво е станало, тепърва ще се проучва. Наскоро в една от пробичките, които геолозите правят, е установено, че вътре има малки непознати организми, но имаме още две години за работа по този проект. 
"На практика работата на колегите през 80-те години е била по-друга методология, – разяснява ученият, – вече доказахме произхода на скалите в района, а това всичко говори за еволюция на геоложката система там. Всичко, което намираме на дъното на Созополския залив, – подчертава доц. Кендеров, – ще докаже как миналото на една екосистема влияе на живата природа днес, а това може да спомогне за превръщането му в защитена местност, да се превърне в първия геобиопарк у нас, да се защитят тези дървета, някои от които са на милиони години, а и да се развие в бъдеще подводен туризъм."
Разговора на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35