Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Монтеки и Капулети кръстосват шпаги на оперната сцена в Лиеж

9
Снимка: J. Berger/ORW-Liège

Сезонът на Кралската опера на Валония в Лиеж продължи през май с белкантова музика и пет представления на "Капулети и Монтеки" на Винченцо Белини. Шестата опера на бележития сицилиански майстор вижда бял свят по време на карнавалния сезон във Венеция през 1830 г. Белини написва творбата само за шест седмици, изпълнявайки спешна поръчка на импресариото на театър "Ла Фениче". Краткият период на създаване принуждава композитора да използва значителна част от своята предишна опера "Заира", претърпяла шумен провал година по-рано в Парма. Феличе Романи също бързо адаптира свое либрето върху същия сюжет, написано за друг композитор – Никола Вакаи, съвременник на Белини. Публиката щедро аплодира първото изпълнение на "Капулети и Монтеки" на 11 март 1830. Партията на Ромео е написана за мецосопран според установения тогава обичай – ролите на младежи да се пеят от по-ниски женски гласове. През 1966 г. диригентът Клаудио Абадо подготвя нова версия, в която теситурата на Ромео е пренаписана за тенор. Тази редакция не придобива популярност. 


Начело на постановъчния екип в Лиеж е режисьорът Алекс Агилера, който създава традиционна, класическа продукция с използване и на модерни изразни средства. Декорът, също дело на Агилера, ни пренася на площад във Верона между високите защитни стени на домовете на двете враждуващи фамилии – Капулети и Монтеки. По време на увертюрата огромна червена завеса напомня за пролятата кръв. В правоъгълен блок в средата на сцената протичат по-интимните сцени. Там е ситуирана красивата първа ария на Жулиета в съпровод на арфа. Нейният периметър на движение е ограничен, подчинен на благоприличието и строгите закони на семейството ѝ.

В хода на операта девойката съумява да напусне ограничителната рамка и да пристъпи във водното огледало, което заема предната част на подиума. Но там няма нито един мост, който тя може да пресече, за да стигне до Ромео. Едва на финала Жулиета намира във водата шишето с остатъка от отровата – това е единственият начин тя да се съедини с любимия си. Водният ефект може най-добре да се оцени визуално от по-високите места в залата, отколкото от партера. Интересни са и светлинните ефекти и видео прожекциите върху стените и водната повърхност. Елегантните костюми на Франсоа Ребо могат да се ситуират в епохата на създаване на творбата. Малко по-раздвижено можеха да се изработят движенията на главните действащи лица и на хора.


Любопитно е, че самият Рихард Вагнер е бил ценител на музиката на Винченцо Белини. Бих искал да цитирам негови мисли: "При все, че оркестърът е беден, в партитурите му човек открива истинска страст и емоции. Само е необходимо да се намери подходящо сопрано, което да вдъхне живот на тази стойностна музика. Аз научих много от Белини, за разлика от господин Брамс, и го вложих в моите мелодии". Наистина наличието на изявени вокални майстори е важно условие за успеха на всяка опера на Белини. След като изгледах спектакъла на 28 май, бих казал, че очакванията се оправдаха частично.


В двете централни роли се изявиха италиански певици – Роза Феола (Жулиета) и Рафаела Лупиначи (Ромео). И двете притежават качествени, изравнени, добре школувани гласове със свежи тембри. Те изпълниха технически солидно трудните арии и дуети. Мисля, че в интерпретацията си певиците можеха да вложат повече изразителност и емоционален заряд. В изпълнението на Роза Феола запомних великолепно представената ария от началото на второ действие, в която Жулиета изпива приспивателното. В портретирането на героинята ясно се усети раздвоението на девойката между страстта ѝ към Ромео и дълга ѝ към бащиния дом.


Вече споменах за операта на Никола Вакаи "Жулиета и Ромео", създадена пет години преди тази на Белини. През целия XIX век се установява традиция за финал на операта на Белини да се използва краят на тази на Вакаи, който е бил считан за по-ефектен – той също съдържа хор, ария и дует. В артистичната биография на Рафаела Лупиначи открих, че тя е изпълнила и Ромео на Вакаи през 2018 г. на фестивала в Мартина Франка, който се провежда на открити сцени сред красивия декор на долината на Итрия в италианската област Пулия. В Лиеж мецосопраното впечатли най-вече с широк, спонтанен висок регистър в по-драматичните моменти на образа. Медиумът на певицата не бе толкова убедителен. Като цвят тембрите на Феола и Лупиначи се сляха красиво в прекрасния голям дует. В актьорско отношение ми се стори, че сценичното им взаимодействие не бе съвсем естествено.


Руснакът Максим Миронов интерпретира Тебалдо, съперника на Ромео. Ключовият момент в ролята е встъпителната ария в първо действие, изпълнена от лиричния тенор с лекота и красиво легато. В кабалетата пределните височини бяха малко тесни.

В поддържащите роли Роберто Лоренци като Капелио показа необходимия вокален авторитет, а Адолфо Корадо насити образа на Лоренцо с топлина и съпричастност към младите.


Чудесно се изяви и мъжкият състав на хора в Лиеж с прецизен, изразителен звук.

На диригентския пулт бе Маурицио Бенини, един от малцината маестри днес, специализирани в чисто певческите италиански опери. Във всеки момент Бенини буквално дишаше с певците, готов да улови всяко тяхно колебание. С голяма грижа диригентът изгради ансамблите като обърна внимание на ритмичните и драматични нюанси в партитурата.

Снимки: J. Berger/ORW-Liège
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05