Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 - 4350 г. пр. Хр." в НАИМ – БАН

20 години археологически проучвания в Провадия-Солницата

Акад. Николов: Нашата работа не е свързана само с научни цели – продължаваме нататък, за да превърнем обекта в туристическа дестинация

Снимка: БАН

Един обект, обвит в мълчание, успява да проговори благодарение на 20-годишните усилията на екип от археолози, ръководен от акад. проф. Васил Николов.

На 11 юни Националният археологически институт и музей на Българската академия на науките (НАИМ – БАН) откри изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.", организирана по повод 20 години от началото на археологически проучвания в най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия-Солницата. Археологическата експозиция е посветена и на 155-годишнината на БАН.

Защо този обект е толкова уникален и какви експонати могат да видят посетителите на изложбата разказва в "Нашият ден" акад. проф. Васил Николов.

По думите на акад. Николов целият екип на Солницата, редом с експертите от най-големия и престижен археологически музей у нас, е положил усилия, за да представи най-ценното от материалните находки в обекта. Изложбата е подредена тематично и хронологически, като проследява развитието на солодобива, обредността и търговията, осъществявана от цивилизацията, населявала тези географски ширини в периода 5600 – 4350 г. пр. Хр. Екипът, подготвил изложбата, е положил усилия да представи находките в техния контекст чрез много снимков материал, кратки текстове, аудиогидове и добавена реалност, разказва акад. Николов.

"Акцентираме върху нещо, което го няма в праисторията на цяла Европа по това време – каменни укрепителни системи, датиращи от 4700- 4350 г. пр. Хр.", заявява акад. Николов. Ученият подчертава, че преди златото да се утвърди като ценност, именно солта е представлявала първата парична система.

Гостът описва работата по археологическия обект, която е сложна заради наличието на голяма укрепителна стена и наслагването на две могили от два исторически периода. Едно от ключовите открития на археолозите е доказателството за наемен труд още в епохата около 4600 г. пр. Хр. Европейската цивилизация, живяла в Източните и Западни Балкани, е разполагала с ресурс за монолитни строежи, производство на промишлено за времето количество сол и търговия на далечни разстояния, изтъква акад. Николов.

"Правим максималното да консервираме и реставрираме каменните структури и да социализираме паметника с много съоръжения, които улесняват достъпа на хората до съответни структури. Нашата работа не е свързана само с научни цели – продължаваме нататък, за да превърнем обекта в туристическа дестинация", заявява гостът.

В края на разговора акад. Николов подчертава необходимостта от национална стратегия за археологическото наследство, чрез която би могло да се акцентира върху подобни вълнуващи и значими исторически обекти.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"КласикАрт" празнува рождения ден на Моцарт и още нещо

С покана за един специален концерт в "Артефир" гостува музикантката и асистент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Сабина Йорданова . Утре (18 януари) от 19 ч. в Камерна зала "България" ще прозвучи концерта "Моцарт и още нещо" на квартет "КласикАрт"  със специалното участие на Сабина Йорданова – фагот, Свобода Боздуганова – контрабас и млади..

публикувано на 17.01.25 в 15:00
Ралица Николова

"Романът на една жена без качества" – дебют на Ралица Николова

 "Романът на една жена без качества" е книжният дебют на Ралица Николова. Николова работи в сферата на журналистиката и връзките с обществеността, като междувременно пише поезия. Ето защо литературният дебют в полето на прозата е своеобразна изненада. В "Артефир" писателката споделя, че по-скоро не вярва в стихосбирките от гледна точка..

публикувано на 17.01.25 в 13:48

Между мълчанието и думите: спомен за Атанас Далчев

На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев , който ни напусна на тази дата през 1978 година . Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун . През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София , а своите първи стихотворения публикува в колективния сборник "Мост" ( 1923 ). Талантът му бързо го..

обновено на 17.01.25 в 09:20

Николай Кенаров: Ние в момента сме като едни мухи в тъпан

Пиесата "Муа у тупан" от Боян Папазов е първата премиера за новата година във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Постановката по комедията на големия български драматург, сценарист и режисьор е дело на режисьора Николай Кенаров, когото познаваме и като актьор във варненската трупа. "Тази пиеса е много актуална, според мен. Ние в..

публикувано на 16.01.25 в 18:15
Деян Енев

Деян Енев по следите на изгубената поезия

Литературният клуб на Столична библиотека навърши десет години, а на 16 януари е представянето на известния писател Деян Енев в новия формат "По следите на изгубената поезия".  Досега Елена Алексиева, Владимир Зарев и Цанко Лалев бяха гости в поредицата.  На срещата с Деян Енев тази вечер ще бъде и приятелят и колегата му Бойко Ламбовски – двамата..

публикувано на 16.01.25 в 16:48