Крайнодесните убеждения в политическия живот у нас и в Европа са във възход. За вътрешните противоречия на едно общество в неумелата му битка срещу предразсъдъците, страха и изблиците на омраза, които всеки Прайд предизвиква – разговор в "Нашият ден" със социолога Леа Вайсова.
По думите на Вайсова в сферата на личното си общуване българите са станали по-отворени и толерантни към хората с различна сексуална ориентация и идентичност. Тази теза подкрепя проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", според което 46% от запитаните българи смятат, че ЛГБТ хората са като всички останали. Вайсова подчертава, че това е един висок процент на позитивна нагласа въпреки общата атмосфера на отхвърляне, налагана целенасочено от някои политически партии.
Проучването сочи още, че според българите хората с изявена различна сексуална ориентация биха станали обект на подигравки и враждебност в училищната, професионалната и семейната си среда.
По отношение на правата си ЛГБТ общността има да извърви още много стъпки в своята политическа битка, заявява Вайсова. Целта на Прайда е да даде гласност на аспектите, в които ЛГБТ хората са ощетени. Миналата година са постигнати изменения в Наказателния кодекс. Действия предприети от омраза към различна сексуална ориентация вече могат да бъдат адресирани юридически. По отношение на фактическото съжителство и гей браковете все още няма позитивно движение в България, изтъква Вайсова.
Според социолога големият проблем у нас е липсата на политически ангажимент по отношение на ЛГБТ каузата. Усилията на гражданския сектор имат нужда от подкрепата на парламентарно представените политически сили.
Крайната десница бележи възход в Западна Европа. В старите европейски демократични държави мнение се опитват да наложат партии, които са негативно настроени както към правата на жените, така и към правата на ЛГБТ общността. Обикновено тези партии изразяват доста проблематични идеи по отношение на мигрантите и "зеления преход". Изненадващо е, че крайнодесните идеи биват припознати и подкрепени от поколението Z.
"Мисля, че трябва много внимателно да изследваме причините за това явление. Няма съмнение, че сериозното представителство на крайната десница в ЕП ще рикошира и в България", заявява Вайсова.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..
За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..
Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли. В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..
Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години. Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...
Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
