Първо действие
По пътя към дома Идоменей обещава на Посейдон да принесе в жертва първото живо същество, което срещне, ако богът спаси него и хората му ("Pietà! Numi pietà"). По време на същата тази буря синът му Идаманте е спасил Илиа – дъщерята на цар Приам и пленниците от Троя, които баща му е изпратил в Крит. Той не само спасява девойката, но и се влюбва в нея. Тя също го харесва, но не може да реши кое е по-важно за нея – честта ѝ на троянка или любовта ѝ към врага на народа ѝ. За да засвидетелства искрените си чувства към нея Идаманте нарежда пленените ѝ сънародници да бъдат освободени. Но в Идаманте е влюбена и Електра, която е избягала на Крит. Приятелят на Идоменей Арбаче, който е и настойник на сина му, притеснен съобщава, че е пристигнала тъжна вест. По време на страшната буря корабите на Идоменей са потопени и царят е загинал. Електра е отчаяна, защото разбира, че мечтата ѝ за брак с Идаманте не може да се осъществи без Идоменей ("Tutte nel cor vi sento"). Всички се отправят към брега, за да присъстват на неравната битка между хората и морската стихия. След като дава обета си на бога на морето царят е изхвърлен на брега ("Vedrommi intorno"). Първият човек, когото среща е млад момък. Той не може да познае порасналия си син. Когато разбира кого първи е срещнал, вместо радост той яростно отблъсква момчето и му забранява да се явява пред него. Идаманте не може да разбере с какво е предизвикал този гняв.
Второ действие
За да избегне изпълнението на дадения обет по съвет на Арбаче Идоменей нарежда на сина си да придружи Електра до Аргос и да ѝ помогне да си върне загубения престол. Идаманте е огорчен, защото така ще трябва да се раздели с Илиа. Царят нарежда да доведат Илиа. Той харесва младата троянка, но при тази среща тя му казва, че вижда в негово лице свой баща ("Se il padre perdei"). Идоменей разбира, че девойката е влюбена в сина му и се чувства още по-нещастен ("Fuor del mar, ho un mar in seno")... От цялата ситуация най-доволна е Електра, която се надява по време на дългото пътуване да спечели сърцето на царския син ("Idol mio, se ritroso"). Но малко преди корабът да отплува започва страшна буря и от морските дълбини се явява ужасяващо чудовище ("Qual nuovo terrore"). Идоменей признава, че той е разгневил Посейдон, тъй като не е изпълнил дадено обещание. Само че той не може да убие невинен човек, още повече своя син, и за да го омилостиви, той решава да се принесе в жертва.
Трето действие
Илиа не може повече да крие любовта си към Идаманте ("Zeffiretti lusinghieri"). Заварва го спящ, което улеснява признанието. Щом се събужда младежът ѝ признава, че е решил, преди да отпътува, да убие морското чудовище. Двамата се сбогуват ("S’io non moro a questi accenti"). Нежната любовна сцена е прекъсната от Идоменей и Електра, които настояват да отплават за Аргос ("Andrò, ramingo e solo"). Отново носител на лошата вест е Арбаче. Народът на Крит иска да се срещне със своя цар. Идоменей признава какво е обещал на Посейдон. Всички отправят гореща молба за милост. В този миг идва Идаманте, който е победил чудовището и ужасен разбира жестоката истина. Той веднага е готов да умре, за да спаси родния край от гнева на бога. Илиа също е готова да се жертва заедно с любимия си. Трогнат от силата на любовта на двамата млади, чрез оракула си, Посейдон нарежда: Любовта победи. Идоменей трябва да отстъпи престола си на Идаманте, който ще се ожени за Илиа. Идоменей нито миг не се колебае и с радост се подчинява ("Torna la pace al core"). Разбирайки че губи всичко, Електра се самоубива ("D’Oreste e d’Aiace/ Ho in seno i tormenti"). Народът слави новите си владетели ("Scenda amor, scenda Imeneo").
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg