Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен.
Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково разбиране.
В края на бременността сензорната система на бебетата е напълно изградена и те притежават доста развит слух. Доказано е, че преди да се родят, бебетата действително чуват и разпознават околни звуци, като предпочитат гласа на майка си пред този на други жени.
Изследване на бебета между 0 и 5 дни след тяхното раждане разкрива, че бебетата имат и езикови предпочитания. За целите на експеримента и със съгласието на родителите учените подбират представителна извадка от 47 бебета. Върху главата на всяко новородено е поставена мека шапка с електроди, разположени близо до мозъчните центрове за звукова обработка. Малките участници в експеримента са слушали приказката "Златокоска и трите мечки" в три варианта – на родния си френски език, на английски и на испански. Изследването регистрира повишена и по-структурирана мозъчна активност единствено по време на френския запис. Дори след края на приказката, при пълна тишина, мозъкът на новороденото продължава да реагира, което подсказва опит за извличане на информация от чутото. Това, разбира се, не означава, че бебетата знаят френски, но доказва, че имат изявено предпочитание към познатия майчин език.
Означава ли това, че се раждаме, притежавайки роден език на мозъчно ниво? За да отговорят категорично на този въпрос, учените трябва да проведат още много изследвания върху новородени в друга езикова среда, както и върху недоносени бебета или бебета, родени в билингвални семейства.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
