Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен.
Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково разбиране.
В края на бременността сензорната система на бебетата е напълно изградена и те притежават доста развит слух. Доказано е, че преди да се родят, бебетата действително чуват и разпознават околни звуци, като предпочитат гласа на майка си пред този на други жени.
Изследване на бебета между 0 и 5 дни след тяхното раждане разкрива, че бебетата имат и езикови предпочитания. За целите на експеримента и със съгласието на родителите учените подбират представителна извадка от 47 бебета. Върху главата на всяко новородено е поставена мека шапка с електроди, разположени близо до мозъчните центрове за звукова обработка. Малките участници в експеримента са слушали приказката "Златокоска и трите мечки" в три варианта – на родния си френски език, на английски и на испански. Изследването регистрира повишена и по-структурирана мозъчна активност единствено по време на френския запис. Дори след края на приказката, при пълна тишина, мозъкът на новороденото продължава да реагира, което подсказва опит за извличане на информация от чутото. Това, разбира се, не означава, че бебетата знаят френски, но доказва, че имат изявено предпочитание към познатия майчин език.
Означава ли това, че се раждаме, притежавайки роден език на мозъчно ниво? За да отговорят категорично на този въпрос, учените трябва да проведат още много изследвания върху новородени в друга езикова среда, както и върху недоносени бебета или бебета, родени в билингвални семейства.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
