За културните политики в извънградските райони в "Нашият ден" говори проф. д-р Лидия Върбанова, ръководител на магистърската програма "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ.
Проф. Върбанова разказва, че идеята за международно изследване и подпомагане на културните и творчески дейности, които се намират извън големите градове, възниква преди три години по време на партньорска среща между представители на няколко държави.
Проектът, в който активно участие има Националната академия по театрално и филмово изкуство, е подкрепен от програма "Хоризонт Европа" 2021 и освен България включва Финландия, Исландия, Испания, Ирландия, Латвия, Хърватия, Португалия, Германия, Белгия, Холандия, Франция.
"Ние сме много горди, че България спечели такъв проект заедно с тези партньори и че НАТФИЗ разшири своя профил в тази област и спечели едно международно, европейско признание", заявява проф. Върбанова.
Проектът "IN SITU" – Местни иновации в културните и творчески индустрии в извънградски райони", по думите на госта, цели да затвори триъгълника между културни политики, артистични практики и изследвания в тази област. Изследователската дейност е изключително важна, за да бъде ясно какво се случва на практика и какви стратегически политически решения могат да бъдат взети, изтъква проф. Върбанова.
Новите бизнес модели, дигиталният маркетинг, социалното предприемачество, партньорството и стратегически алианси, финансирането на малки организации на местно, национално и европейско ниво – това е плеядата от най-различни аспекти, в които експертният екип на проекта провежда обучения, изследвания и разговори с политици и представители на творческите индустрии. Селектирани са 12 казуса в държавите, представени в проекта, като целта е да се намерят дългосрочни стратегии и перспективи за тяхното развитие. Проф. Върбанова посочва три примерни казуса от Латвия, Исландия и Финландия, в които иновацията не е просто технологично понятие, а креативен и приобщаващ подход.
По думите на проф. Върбанова проблемите у нас са сходни с тези в международен план, като културните политики и локалните творци трудно намират признание и поле за развитие извън местната общност. В рамките на четиригодишния проект предстои НАТФИЗ да изготви доклад за нуждите на обучението във всяко едно ниво – краткосрочно, дългосрочно, академично – така че културните практики да бъдат обвързани с образователния сектор.
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е образователна институция със 75-годишна история. Проф. Върбанова подчертава, че редом с традицията, академията не спира да усъвършенства, моделира и обновява своята учебна програма и методика, за да бъдат провокирани и менажирани талантите на креативните студенти.
"В XXI век изкуството много трудно съществува без своите публики, мениджъри и финансиране", подчертава проф. Върбанова. Ето защо НАТФИЗ предлага две магистърски програми по мениджмънт – "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" и "Мениджмънт в екранните изкуства".
Изкуството в XXI век е глобално и трябва да отговаря на общочовешки ценности, смята проф. Върбанова. Когато един творчески продукт говори за човешкото в човека, тогава е възможно признанието и в България, и другаде по света. Един от важните уроци, които проф. Върбанова предава на своите студенти, е да търсят методи, форми и средства, с които талантът на българските творци да надскача географските и езикови граници.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Христо Мухтанов е роден в град Лясковец, където и израства. За първи път пише свои стихотворения и участва в литературни четения във великотърновската Природо-математическа гимназия "Васил Друмев". Има бакалавърска степен по макроикономика от УНСС, както и магистърска степен по финанси от същия университет. През 2014 и 2015 бива отличен от журито..
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и издателство "Захари Стоянов" представят новата книга на Енчо Господинов – "В кривото огледало на илюзиите" днес от 18 часа във фоайето на библиотеката. Енчо Господинов е едно от онези имена, които през десетилетията винаги са предизвиквали у читателя удивление с широтата на своята..
Хората сме различни, мислим различно, чувстваме различно. Все пак някъде измежду всички асоциации, които човек може да си направи, когато чуе Италия, при всеки ще стои и киното. Страната има богата история с него, така че никак не е изненадващо, ако млад човек избере да учи именно това в Италия, в Рим. Борис Славчев е режисьор, чийто житейски път е..
В епизод 611 "Трамвай по желание" среща своята публика с едно от знаковите лица и емблематичните гласове на българския рок Антон Иванов. Ако това звучи непознато, да представим музиканта по популярния начин – Тони Чембъра. Кой е той. Тони е роден в Плевен. В началото на 80-те е сред създателите на групата "Монолит", малко по-късно се..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони,..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
