Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" е изследване на Цветелина Борисова, насочено към успеха на южнокорейската културна вълна.
Авторката, която гостува в "Нашият ден", е завършила катедра "Кореистика" към Софийския университет, като интересът ѝ към "корейското чудо" се заражда още през 2010 година.
Халю е понятие, което се отнася до целенасоченото разпростиране на южнокорейското културно влияние в световен мащаб. Явлението е продукт на политическа стратегия за популяризиране на страната, като чрез прилагане на "мека сила" корейците целят да станат по-харесвани и приобщавани към световния пазар.
По думите на Борисова халю стартира през 1988 година в най-близките на Корея страни – Китай, Хонконг, Тайван – с износ на харесвани сериали и игрални филми. В един момент правителството усеща, че това е много благодатна ниша и започва стратегически да финансира културния сектор.
Борисова споделя, че, изследвайки халю, неминуемо прави паралел между България и Южна Корея. И двете страни се отварят към света в края на 80-те години на ХХ век – тежък и дълъг процес на адаптиране към съвремието. Към днешна дата Южна Корея е видимо много по-развита от България. Според Борисова това се дължи основно на приемствеността в политиката и целенасоченото надграждане на всяко едно постижение.
Това, което отличава Южна Корея от другите малки страни, сдобиващи се със спорадична популярност, е фактът, че корейската среда предлага още много възможности извън културните продукти. Южна Корея привлича с големия си бизнеспотенциал и с изгодните си образователни програми, разказва Борисова.
Разбира се, като всяка друга страна, Южна Корея предлага и някои предизвикателства. Република Корея е близка по териториален мащаб с България, но същевременно там живеят около 60 млн. души. Това води до свръхконкуренция във всички обществени сектори и води до силен стрес от най-ранна възраст.
Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" може да бъде намерена във всички големи книжарници у нас.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg