"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Еми Халаджова, носител на наградата "Проф. Марин Дринов" за създаване на оригинални, полимерни наноносители за пренос на биологично активни съединения в човешкия организъм.
Първоначално младите учени са получавали символични награди, но през последните години тези отличия имат и материално измерение, което е и допълнителен стимул за тяхната работа, като тази година 22 млади хора са участвали в надпреварата, като през годините тяхната бройка е 26, уточнява доц. Халаджова.
"Лично, според мен, полимерите са най-бързо развиващите се области в химичната наука и дават най-големи възможности. През изминалия век най-бързо се е развивала органичната химия, докато сега, тъй като полимерите са доказано с по-голяма практическа насоченост, тъй като чрез полимери могат да се направят наноносители или наночастици, с предварително зададени свойства и да изпълняват функции различни от тези на една обикновена молекула, тъй като молекулата реагира само с един рецептор. Така че приложението на полимерите е много голямо и най-често в медицината", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Ерик Димитров, тазгодишният носител на наградата на Съюза на химиците. Една от основните задачи на нашата наука, – допълва той, – е разработването на генна терапия и лечението на различни онкологични заболявания."
"Аз преди всичко исках да се занимавам с наука, не бях много наясно с коя точно наука, но лесно, благодарение на доц. Халаджова, намерих възможност за практика в Института по полимери и така започна моята реализация, а полимерите в световен план могат да се приложат и в други сфери, а тук в института имаме много добри условия и сме добре приети от колегите", уточнява Румена Станчева.
"Аз от малък се интересувам от химията, като ученик участвах в различни състезания и олимпиади и печелих награди, сега, като студент в Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", се заинтригувах и от практическа работа и от Института по полимери ми предложиха такава, затова и се присъединих към екипа", споделя 20-годишният Крум Александров. Оборудването в лабораторията на Института по полимери в БАН е на световно ниво и дава реална възможност за практическа работа и експерименти, уточнява той.
"От Института по полимери се стремим по различни начини да стимулираме работата на младите ни колеги, за да ги привлечем за науката, защото като те се докоснат до работата, могат да осъзнаят смисъла", допълва доц. Халаджова.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еми Халаджова, Румена Станчева, Ерик Димитров и Крум Александров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg