"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Еми Халаджова, носител на наградата "Проф. Марин Дринов" за създаване на оригинални, полимерни наноносители за пренос на биологично активни съединения в човешкия организъм.
Първоначално младите учени са получавали символични награди, но през последните години тези отличия имат и материално измерение, което е и допълнителен стимул за тяхната работа, като тази година 22 млади хора са участвали в надпреварата, като през годините тяхната бройка е 26, уточнява доц. Халаджова.
"Лично, според мен, полимерите са най-бързо развиващите се области в химичната наука и дават най-големи възможности. През изминалия век най-бързо се е развивала органичната химия, докато сега, тъй като полимерите са доказано с по-голяма практическа насоченост, тъй като чрез полимери могат да се направят наноносители или наночастици, с предварително зададени свойства и да изпълняват функции различни от тези на една обикновена молекула, тъй като молекулата реагира само с един рецептор. Така че приложението на полимерите е много голямо и най-често в медицината", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Ерик Димитров, тазгодишният носител на наградата на Съюза на химиците. Една от основните задачи на нашата наука, – допълва той, – е разработването на генна терапия и лечението на различни онкологични заболявания."
"Аз преди всичко исках да се занимавам с наука, не бях много наясно с коя точно наука, но лесно, благодарение на доц. Халаджова, намерих възможност за практика в Института по полимери и така започна моята реализация, а полимерите в световен план могат да се приложат и в други сфери, а тук в института имаме много добри условия и сме добре приети от колегите", уточнява Румена Станчева.
"Аз от малък се интересувам от химията, като ученик участвах в различни състезания и олимпиади и печелих награди, сега, като студент в Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", се заинтригувах и от практическа работа и от Института по полимери ми предложиха такава, затова и се присъединих към екипа", споделя 20-годишният Крум Александров. Оборудването в лабораторията на Института по полимери в БАН е на световно ниво и дава реална възможност за практическа работа и експерименти, уточнява той.
"От Института по полимери се стремим по различни начини да стимулираме работата на младите ни колеги, за да ги привлечем за науката, защото като те се докоснат до работата, могат да осъзнаят смисъла", допълва доц. Халаджова.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Еми Халаджова, Румена Станчева, Ерик Димитров и Крум Александров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Изложбата “Димитър Яранов – 1964-2024 г.” се открива на 10 септември от 18:00 часа в галерия “Академия”. Експозицията включва живопис и рисунки на..
Връчиха наградите за съвременно визуално изкуство на третото издание на Форума “Буна”. Тази година то се проведе под надлсов “Откритие и другост в Ерата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
