Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в София датира от далечната 1968 година (премиерата е на 19 април) и тя е на диригента Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев. А последната реализация на Константин Тринкс и Пламен Карталов беше представена на 13 и 23 юни в залата на Националната опера и балет. В интервю изтъкнатият британски критик Грегор Тази отбеляза, че е бил впечатлен от смесения хор в "Лоенгрин": "Сцените им в първо действие бяха изумителни. Оркестърът – прекрасно изпълнение, солистите – превъзходно пеене. Бих ги сравнил с някои от най-големите и престижни оперни театри… И смятам, че когато представят "Лоенгрин" за втори път, ще бъде още по-добре…".


Гледах и двата спектакъла – премиерата на 13 юни и второто представление на 23-и. И г-н Грегор Таси се оказа абсолютно прав. Вторият "Лоенгрин" в София беше не просто по-добър, това беше друг спектакъл. Ще споделя впечатленията си в хронологичен ред. Чудесно вокално и актьорско превъплъщение на Атанас Младенов, който представи малката си партия отлично и в двата спектакъла. Бисер Георгиев освен с привлекателна външност и достолепна осанка, се отличава и с много красив глас с ярък тембър и с чисто интониране, което радва слуха. Неговият Хайнрих бе убедителен и царствен. След премиерния спектакъл почти всички възторзи бяха отправени към двойката отрицателни герои: Ортруд на Габриела Георгиева и Фридрих фон Телрамунд на Венцеслав Анастасов. Наистина и двамата могат да се гордеят с работата си върху образите – убедителни и ярки. Но без да подценявам тях, бих искала специално да отбележа работата на Цветана Бандаловска в партията на Елза. Външността на певицата е повече от подходяща за ролята – бяла кожа, сини очи, светла коса, крехка фигура, изключително елегантна в прекрасните костюми на Марио Диче. Талантливо актьорско превъплъщение, въпреки обективни обстоятелства, свързани с нейния партньор в ролята на Лоенгрин, които лично на мен сериозно биха попречили да съм убедително влюбена в своя рицар. Цветана със сигурност е работила много упорито върху вокалния образ и го пресъздаде изискано. Известно напрежение и нервност се усещаха в почти всеки участник в премиерното представление (напълно обясними – все пак премиера!), но Бандаловска успя да преодолее всички негативи и да представи своята Елза достойно.



Премиерата дирижира изумителният Константин Тринкс – този, който направи най-напред чудесен "Тристан" в София, след това буквално отне дъха ми с "Парсифал", а миналото лято стана обект на всеобщ неудържим възторг и огромен респект с новата постановка на Вагнеровата тетралогия. Работата на Тринкс на пулта се отличава с интелигентност и рационалност, с прецизност и фина работа с детайлите, с вдъхновеност и емоционалност, с изключително внимание и уважение към всеки певец, всеки оркестрант, всеки хорист, с мащабност и деликатност, с устремна енергия и съзерцателност. С една дума – просто голям музикант… Станаха три думи. Благодаря, Константин Тринкс, очаквам Ви отново в София с огромно нетърпение!


Вторият спектакъл на 23 юни със сигурност беше не просто по-добър, а изключителен. В партията на германския крал Хайнрих Птицелов исландският бас Бяртни Тор Кристинсон демонстрира отлична дикция и артикулация в произношението на немски език. В двойката отрицателни герои отново гледахме блестящата Габриела Георгиева като Ортруд, а Фридрих фон Телрамунд беше дебют за австрийския баритон Томас Вайнхапел на сцената на Софийската опера. Още с първата фраза, която изпя, Вайнхапел прикова вниманието на публиката. Разбирам, че има предимство пред останалите солисти, защото немският е родният му език, но вокалният образ, който представи, беше неподражаем. Своята концепция за героя той е споделил в интервю за BTV, където казва, че Фридрих му е изключително близък, че това е много силен човек, който вярва в правилните неща, много позитивен и прям. Разбира се – и амбициозен. Но лошият му характер идва от съпругата му, която го манипулира и подвежда. Всичко това, детайлно анализирано и изработено, беше представено в спектакъла на 23 юни. Фридрих на Вайнхапел е красив аристократ, строен и неустоимо привлекателен, благороден и открит, амбициозен и силен, твърдо вярващ в своята кауза. И разбира се, грозно манипулиран и измамен от Ортруд. А Ортруд! След напрежението на премиерата, отразило се на всички участници, във втория спектакъл на "Лоенгрин" Габриела Георгиева вече беше абсолютно спокойна и уверена. Тази певица винаги има ясна концепция за всяка партия. Очевидно работи усилено: изследва, проучва, чете, слуша, разсъждава. Злата Ортруд в нейната трактовка е толкова изтънчено подла, толкова инфернално манипулативна - истинско въплъщение на сатанинското. И това не просто се вижда на сцената, чува се във всяка фраза, всеки тон. Инферналното е в гласа на тази Ортруд: в нежните тихи реплики, с които прилъгва Елза; в яростните призиви към старите езически богове, които я покровителстват; в гневните, амбициращи обвинения към наивния ѝ съпруг. Габриела Георгиева – Ортруд, достойна за Байройт и всички останали най-големи световни сцени.


Героите на светлината: Лоенгрин и Елза. Не случайно Грегор Таси определи Саймън О’Нийл като абсолютно бляскав, фантастичен тенор, великолепен в опери на Вагнер и Верди, както и много добър актьор. Не мисля, че мога да добавя кой знае какво. Може би да акцентирам върху мощния и красив глас, като че ли създаден за оперите на Вагнер, както и върху невероятната музикалност на този певец, който буквално галеше слуха ми с всяка следваща фраза. А неговата Елза! Отдавна не крия пристрастията си към певицата и актриса Радостина Николаева. Тя просто никога не ме е разочаровала. Възможно е да е имала няколко не съвсем успешни вечери в кариерата, просто аз не съм присъствала тогава. Не случайно един от чуждите критици, поканени да отразят тази година Вагнеровия фестивал, я е причислил към "изключителен актьорски състав на международно ниво", добавяйки, че винаги е удивен от високото качество, което поддържат певците в Софийската опера.


А Радостина Николаева е сред звездите с най-ярки певчески качества. През последните две десетилетия тя запази прекрасния си глас, тембъра с подкупваща красота. И тя, както Габриела Георгиева, изработва с изключително внимание и усърдие както вокалните си образи, така и актьорските превъплъщения. Нейната Елза беше красива и нежна, съвсем убедителна сценично, но не това беше истинската радост за публиката, а великолепното пеене, което в съчетание с отличния Лоенгрин на Саймън О’Нийл, благородния и неотразим Телрамунд на Томас Вайнхапел и бляскавата Ортруд на Габриела Георгиева, създаде усещане за истински празник на вокалното изкуство на сцената на Софийската опера. За този празник несъмнено допринесоха хорът на Операта и Смесеният хор на БНР, които се сляха в мощни и впечатляващи сцени, чисто и ясно интонирани, както и великолепният оркестър на Софийската опера – още едно от моите пристрастия, които изобщо не крия. Да не забравяме и диригента на втория спектакъл – харизматичния американец Евън-Алексис Крист, който внесе в атмосферата на музицирането необходимите спокойствие, увереност и енергия. А постановката зарадва с красиви декори и костюми, които не затрудняваха певците, както и с интелигентно и функционално сценично решение.


Отзвук от спектаклите на "Лоенгрин" в Софийската опера можете да чуете в звуковия файл.



Снимки: Софийска опера и балет
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Роберто Деверьо" на Доницети в постановка от Амстердам

Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..

публикувано на 05.04.25 в 08:15

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

Арнау Гарофе Фарас: Испанецът, който намери музикалния си дом в България

Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..

обновено на 04.04.25 в 10:57

Етиопски пънк-джаз в петък вечер

Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..

публикувано на 03.04.25 в 20:22

Цигански ритми и виртуозност от "Кварто" в "Циганка"

На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..

публикувано на 03.04.25 в 08:05