Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров, и описа всички онези фактори, които създават съдови проблеми. Между най-значимите от тях бяха посочени наследствеността, наднорменото тегло, обездвижването, професионалните натоварености. И специалистът даде различни съвети за решаване на съдовите рецидиви: повишено внимание към състоянието на съдовете и бърза реакция при възникването на проблеми, добър двигателен режим, редуване на стоене и седене при някои професии, особено внимание към режима на хранене и прием на течности, особено при летните жеги.
В своеобразната втора част от своето участие, проф. Кузман Гиров наблегна на терапевтичните и хирургични методи за лечение на съдови болести и на най-разпространената от тях – разширените вени. Разбира се, голямата тежест се пада на превенцията и навременното търсене на лекарска помощ.
За по-широката публика и всички, за които лятото вече е тук, доц. Гаврилова развенча някои от митовете, които се ширят сред летовниците. Например: ходенето с дрехи или излежаването под чадър ни пази от вредните лъчи, използването на слънцезащитни кремове са панацея срещу изгарянията…"Нищо от тези теории не е вярно" – подчерта тя.
Опитният ревматолог подчерта, че няма характерни "летни" диагнози в неговата област и че лятото благоприятства организма с възможностите да се движим, да плуваме, да сменим житейския ритъм. Проф. Коларов се похвали и с многобройните награди, които е получил като пишещ човек и че се надява на още свои добри дела в медицината и в литературата.
Екипът ни Ви желае хубаво и смислено лято, независимо къде сте – на море или планина, у нас или в чужбина, в комбайна или на полето…
"Нека да е лято!" и дочуване в златната септемврийска есен на 2024 година.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
