В епизод 549 "Трамвай по желание" поставя на вниманието на своята публика една от най-значимите фигури на Ренесанса Пиер дьо Ронсар.
През тази година светът отбелязва 500 г. от рождението на великия поет, вдъхновител на Плеядата, знаменитото поетическо обединение във Франция през XVI в., и радетел за обновлението на френския език.
Любопитно е, че съществува висока вероятност обновителят на френския език и символ на Френския Ренесанс да се окаже потомък на знатен български род. Според проф. Пламен Павлов Пиер дьо Ронсар е българският принос в европейската цивилизация. Тезата е защитена от д-р Александър Стойков в книгата му "Прародителите на Пиер дьо Ронсар в Средновековна България". Според двамата изследователи много исторически извори категорично водят до болярски род от Видинското царство, който по една или друга причина попада във Франция и така се създава родът Ронсар.
"Пиер дьо Ронсар наистина има български корени – това е съвършено ясно от документи, категоричен бе проф. Павлов при представянето на книгата преди време. – Тя не е предназначена за 500-ата годишнина от рождението на една от най-големите фигури във френската и европейската култура, но Слава Богу, че я има, защото в България нямаше да се знае нищо по тази тема."
"Българският произход на Пиер дьо Ронсар може да се удостовери съвсем надлежно. Историята около личността му е толкова сложна и красива, че би могла да предизвика завист дори в Холивуд" – убеден е авторът на книгата Александър Стойков.
Стойков разказва още, че самият Пиер дьо Ронсар е писал за собствения си произход, който е намекнат в Елегия 16. В него поетът сам казва, че произлиза "от срещата между Дунава и Тракия". На всеки е ясно за коя територия говори символът на Ренесанса. Но топонимията в казуса е доста разтеглива и невинаги достоверна.
В епизод 549 изследователят Лъчезар Тошев представя още непознати досега исторически факти около личността и произхода на Принца на поетите. В разрез с досегашните хипотези, Тошев посочва, че фамилията Дьо Ронсар произлиза от български севасти, живели в Свищов. Един от тях през 14 в., преди завладяването на България от османците, тръгва на битка във френски земи и се заселва в района на Ронсар, под името Бодуен дьо Ронсар. Тезата е потвърдена и от френския посланик у нас през 2009 г.
Снимка – БНР
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg