В епизод 549 "Трамвай по желание" поставя на вниманието на своята публика една от най-значимите фигури на Ренесанса Пиер дьо Ронсар.
През тази година светът отбелязва 500 г. от рождението на великия поет, вдъхновител на Плеядата, знаменитото поетическо обединение във Франция през XVI в., и радетел за обновлението на френския език.
Любопитно е, че съществува висока вероятност обновителят на френския език и символ на Френския Ренесанс да се окаже потомък на знатен български род. Според проф. Пламен Павлов Пиер дьо Ронсар е българският принос в европейската цивилизация. Тезата е защитена от д-р Александър Стойков в книгата му "Прародителите на Пиер дьо Ронсар в Средновековна България". Според двамата изследователи много исторически извори категорично водят до болярски род от Видинското царство, който по една или друга причина попада във Франция и така се създава родът Ронсар.
"Пиер дьо Ронсар наистина има български корени – това е съвършено ясно от документи, категоричен бе проф. Павлов при представянето на книгата преди време. – Тя не е предназначена за 500-ата годишнина от рождението на една от най-големите фигури във френската и европейската култура, но Слава Богу, че я има, защото в България нямаше да се знае нищо по тази тема."
"Българският произход на Пиер дьо Ронсар може да се удостовери съвсем надлежно. Историята около личността му е толкова сложна и красива, че би могла да предизвика завист дори в Холивуд" – убеден е авторът на книгата Александър Стойков.
Стойков разказва още, че самият Пиер дьо Ронсар е писал за собствения си произход, който е намекнат в Елегия 16. В него поетът сам казва, че произлиза "от срещата между Дунава и Тракия". На всеки е ясно за коя територия говори символът на Ренесанса. Но топонимията в казуса е доста разтеглива и невинаги достоверна.
В епизод 549 изследователят Лъчезар Тошев представя още непознати досега исторически факти около личността и произхода на Принца на поетите. В разрез с досегашните хипотези, Тошев посочва, че фамилията Дьо Ронсар произлиза от български севасти, живели в Свищов. Един от тях през 14 в., преди завладяването на България от османците, тръгва на битка във френски земи и се заселва в района на Ронсар, под името Бодуен дьо Ронсар. Тезата е потвърдена и от френския посланик у нас през 2009 г.
Снимка – БНР
В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към известния българин е новият документален филм на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча "Butterflies on Everest" ("Пеперуди на Еверест"), който се фокусира върху последното артистично..
Книгата "Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г." с лекции на Иван Шишманов (1862-1928) излезе скоро на български език, след като в Германия се появи на немски през 2023 година. Съставители на тома са Елизабет Шоре и Румяна Конева. Те дешифрират и възпроизвеждат четените от Шишманов лекции на немски език във Фрайбургския университет..
"Кой бачка сега! Разкриване на невидимото: труд, несигурност и изкуство" е изложба, която разглежда неуморната отдаденост, постоянство и усилия, които определят както труда, така и творчеството. Продуцент е Рада Дечева, а куратор Алесандро Винчентели. В контекста на несигурни и алтернативни форми на работа бачкането въплъщава спектър от труд,..
Оценена високо както в Испания, така и извън нея, "Войници от Саламин" е книга за историческата памет , за победените герои, забравени в дълбините на историята, за прозрението, че Гражданската война, нещо толкова далечно за днешното поколение, колкото е битката при Саламин, не е минало, а едно от измеренията на настоящето, за отговорността към..
На 8 април в Националния исторически музей в София се откри изложбата "През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция" с куратори Катя Ангелова, Марион Оберхофер и Ангелика Буртшер. Произведенията в нея изследват живота, историята и травмите около най-югоизточната граница на ЕС и често сами стоят на..
Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Реформата в МВР. Скандалът с ГДБОП. Има ли чадър над престъпни групировки и лица? Кой ги покровителства? Как да спрем безумната война по пътищата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg