Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пътищата на Вера Немирова към Рихард Вагнер

Вера Немирова, едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа, постоянен гост-режисьор на Държавната опера във Варна, представя днес, 9 юли, в Арт салона на Радио Варна своето творчество, свързано с Рихард Вагнер. 

Нейното пристрастие към оперния колос проличава във всяка от сценичните реализации на негови произведения, които тя многократно интерпретира на различни престижни сцени, превръщайки ги в музикални събития от световна величина. 

В творческата ѝ биография влизат 9 от общо 13-те опери на Вагнер, сред тях са: "Танхойзер" във Франкфурт на Майн и Карлсруе, тетралогията "Пръстенът на нибелунга" във Франкфурт на Майн, "Валкюра" в Залцбургския фестивал и Пекин, "Тристан и Изолда" в Бон, "Лоенгрин" в Базел и "Летящият холандец" в Магдебург. 

В рамките на 15-ия фестивал "Опера в Летния театър" във Варна на 11 юли зрителите ще могат да се насладят на спектакъла "Летящият холандец".

Вера НемироваВера Немирова е родена в София. Тя е потомка на рода Немирови – майка ѝ е оперната певица и педагожка Соня Немирова, а баща ѝ е оперният режисьор Евгени Немиров, син на писателя Добри Немиров. След смъртта на баща ѝ семейството заминава за Рощок.

През 1996 г. Вера Немирова завършва Музикалната академия "Ханс Айслер" в Берлин със специалност оперна режисура. През 1999 г. завършва второ висше образование със специалност музикална режисура в медиите – видео, телевизия и кино. 

От 1998 г. започва самостоятелна режисьорска дейност с постановки в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния и България.

Велин Манов разговаря с Вера Немирова в "Артефир“."

Снимка – Държавна опера - Варна и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10