Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и смисълът ѝ е съвсем различен. И все пак функцията на емоджитата е тъкмо такава – да изразят нашите чувства.
За тяхната употреба и смисъл разказва в "Нашият ден" преподавателят по съвременен български език в НБУ Георги Цонев, който има специфичен интерес и към семиотиката на интернет общуването.
Емотиконите се развиват и причината да се появяват нови са две. От една страна, в технологичен аспект, е необходимо кодиране с конкретен протокол. От друга страна, неутралността на емотиконите би била неадекватна на съвременното общуване, заявява Цонев. В днешно време не е важна просто емоцията, а това кой, как и защо я изразява. Цветът на кожата, на косата, половата принадлежност допринасят за нюансите в комуникацията.
Разбира се, емоджито е графичен знак, който може да породи множество допълнителни смисли и недоразумения. Добрата страна е, че подлежи на редакция.
По думите на Цонев има поколенческо деление в използването на емоджита и то се дължи на факта, че хората под 45 години са създателите на този тип комуникация, а по-възрастните опитват да се адаптират.
Емоджитата и емотиконите са явление, което добавят пласт на емоция в писмената форма на съвременната комуникация, подчертава Цонев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Антологията, която събра на премиера в Столична библиотека не само някои от авторите, но и ценителите на поезията, е съставяна в продължение на шест поредни издания на ежегодния Международен поетичен фестивал "Софийските метафори" – форум, чиито участници пишат, превеждат и четат пред публика стихотворения, посветени на емблематични за столицата на..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян Ангелов – председател на СБП, и Анжела Димчева – международен и прессекретар на съюза. Двуезичното издание е дело на издателство "Филип Вишнич" – Белград, българските автори са преведени на сръбски от..
Изложбата "Мощта на линиите" на художничката Гергана Попова може да бъде видяна в Регионалната библиотека в гр. Добрич от 20 май. Живописните платна ще бъдат показани за първи път пред българска публика, в съпровод с авторската музика на австрийското дуо "Цвилихт". Гергана Попова е родена в България, но от 1996 г. живее във Виена. Започва да рисува..
Кукленият театър – това магнетично и много старо изкуство, което ти позволява да управляваш пространството и да рисуваш картини в него, да вдъхваш живот на неживата материя и да създаваш нови светове, всъщност много наподобява истинския живот и взаимоотношенията, които изграждаме в него. В това ни убеждава една много интересна книга –..
В рубриката "Културен компас", посветена на културни събития от страната и извън нея, гостува проф. Лидия Върбанова – преподавател в НАТФИЗ и експерт по културна политика. Повод за разговора е нейното участие в международен проект, посветен на развитието на театралното и творческо изкуство в извънградските райони на Европа. Проектът обединява..
Отбелязваме 60-годишнината от рождението на този голям български музикант и поет, белязал с творчеството си времето на прехода. Защо неговите послания..
На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg