Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г.
На форума взеха участие над 30 известни учени слависти от 11 държави, както и техни български колеги. Те обсъдиха значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство и неговото разпространение в съвременния свят. Особен акцент бе поставен върху ролята на България в създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
В ефира на предаването "Нашият ден" вицепрезидентът Илияна Йотова изрази благодарността си към Българското национално радио за дългогодишното партньорство, подчертавайки важността на разпространението на българската история и култура. Йотова заяви, че предстои много работа за развитието и възстановяването на позициите на българистиката по света, като изрази удовлетворение от нарастващия интерес и участието на учени от различни държави.
Йотова подчерта липсата на национална и държавна политика в опазването и разпространението на българският език и идентичност, въпреки сериозните научни достижения в университетите и Българската академия на науките. Според нея е необходимо координиран подход, за да се покаже значението на българистиката в съвременния свят.
Вицепрезидентът акцентира върху значението на България като родина на славянската култура и необходимостта да се отстоява това място. В предаването тя цитира резултати от анкета на Пловдивския университет, според която много деца на български семейства в чужбина не говорят български език. Йотова подчерта необходимостта тези деца да учат езика, за да запазят връзката си с българската култура.
"Има много семейства, в които не се говори български език. Около 40% от тези деца казват, че се чувстват българи, но също толкова казват, че се чувстват и българи, и граждани на държавата, в която живеят. Тук е нашата голяма задача, ние не можем да се месим в хорските дела, но можем да направим така, че тези деца да учат нашия език“, казва тя.
Йотова отбеляза и липсата на добри възможности за представяне на съвременни български културни достижения и необходимостта от обновяване и разширяване на дейността на българските културни центрове в чужбина.
"Единият от въпросите е ситуацията със сегашните културни центрове на България в няколко европейски столици. Това са центрове, създавани преди 1989 г. с възможностите на тогавашната държава и с друг тип културна политика. Те буквално мимикрират в момента, те са подчинени на Министерството на културата, нямат достатъчно човешки и финансов ресурс. Нищо не пречи въз основата на тези, съществуващи вече културни центрове, колкото и да е ограничена тяхната дейност, да бъдат базата за един голям културен институт на България", посочи тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Ловът не е само изстрели, ловът е и грижа за природата и нейните обитатели. А докато обикалят поля и гори, за да нагледат хранилките, ловците пак могат да се сдобият с трофеи. И през тази година в Държавно ловно стопанство "Воден – Ири Хисар" се проведе "Преглед на паднали рога от благороден елен". За десети път над 5 тона рога, събрани само през..
На 5 май отбелязваме Международния ден на акушерката – ден, в който се обръща внимание на ключовата роля на акушерките, особено във времена на криза. В предаването "Нашият ден" говори Десислава Димова – акушерка, избрала с мисия и сърце да посвети живота си на тази древна и в същото време съвременна професия. Според нея акушерството и грижата..
С планинския водач и автор на книгата "Българските планини" Момчил Цветанов говорим в "Нашият ден" за инициирания от него научно-изследователски проект към ЦНИП (Център за научни изследвания и проекти) към УАСГ, за създаване на официален Регистър на водопадите в България , който да дава точна информация за това ценно природно богатство. През..
На 5-и и 6-и май ежегодно се провежда празникът на община Баните и минералната вода. Празникът се чества от 50-те години на миналия век . Местните хора вярват, че ако човек се изкъпе с лековитата вода точно на Гергьовден, ще бъде здрав цяла година. Но това няма как да проверите, ако не опитате сами, а съпътстващите тържества ще направят..
През 2025 година се навършват 100 години висше лесовъдско образование в България. Кулминацията на честванията ще бъде тържественото отбелязване на юбилея в Софийската опера и балет на 7 май. В "Нашият ден" ректорът на Лесотехническия университет (ЛТУ) доц. д-р Христо Михайлов говори за празненствата по повод годишнината, състоянието на..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
