4
Археологическите открития ни свързват с изгубените светове на нашите предци. За вълненията на един археолог в търсене на неизвестното, както и за находките и ценните артефакти при спасителните археологически разкопки на обект "Автогара", местност Провлака, Созопол – разговор с д-р Явор Иванов, научен ръководител на разкопките.
Спасителните археологически проучвания на мястото, предназначено за новата Созополска автогара, са започнали още през март месец, разказва д-р Иванов. Археолозите за открили еднокорабна църква с притвор, датираща около XII-XIII в. и заобиколена от некропол. Погребенията в некропола са на три нива, като впечатление прави наличието на много детски останки. На мястото е практикуван обредът на препогребването, когато в един семеен гроб се прибавят новите починали, затова археолозите се натъкват на 6-7 скелета един върху друг. Има и погребани на кръст, което е препратка към християнската символика. В дълбочината на некропола разкопките достигат до артефакти от Късната античност и ранната Византия. Интересна практика е преизползването на каменни блокове от предходни светски сгради за изграждането на погребални структури и покрития.
Обектът е многопластов и неслучайно Созопол е архитектурен и исторически резерват, изтъква д-р Иванов. Находките в местността реконструират миналото парче по парче и обогатяват представата за средновековното и античното минало на Созопол. Разкопките на обект "Автогара" биха били чудесна врата към Стария град, смята д-р Иванов. За целта археологическите проучвания трябва да приключат, а откритията трябва да бъдат документирани и експонирани в хармония с проекта за автогара.
"Пожелавам си архитектурни детайли, останки в дълбочина, по-интересни римски гробници с архитектурни детайли", казва в края на разговора археологът.
Още за обекта и артефактите в него – чуйте в звуковия файл:
Скулпторът Марк Бойчев излага свои творби в инициативата "Стъпки във времето – поколения" на галерия "Арте" съвместно с акад. Крум Дамянов. Експозицията повдига въпроса за приемствеността в изкуството. Изложба е награда на Бойчев за скулптура от галерията към Националната изложба конкурс "Млади български художници" 2023. Скулпторът се запознава с..
Творби от последния компактдиск "Зодиак" на Христо Йоцов ще звучат по време на концерта на 13 юни в Софийската градска художествена галерия. В него ще вземат участие струнният квартет "София" със солисти Борислав Йоцов (кларинет), Надежда Йоцова (пиано) и Димитър Карамфилов (контрабас). Проявата е част от програмата на фестивала "Софийски музикални..
Унгарската театрална трупа "Хоризонт" гостува само за една вечер на българска сцена в Дерида денс център, за да представи постановката "Наследството". Театърът среща психологията в тази пиеса, създадена по книгата на Мартин Милър, който разглежда отношенията си със своята майка – световноизвестната психоаналитичка Алис Милър. Унгарският културен..
Жан дьо Лафонтен е най-великият баснописец след Езоп. Роден е през 1625 година в областта Шампан във Франция, където баща му служи като лесничей. През целия си живот Лафонтен е покровителстван от богати меценати. Автор е на многобройни литературни произведения и бил член на Френската академия. Безсмъртна слава му донасят неговите басни...
За полските автори и илюстратори на издания за деца и юноши и какво четат децата в Полша – разказват Албена Варсано и Ненко Генов. Албена Варсано е полонистка, която изследва изграждането на екологично съзнание в детската литература и работата с деца. Ненко Генов е автор и преводач на детска литература и комикси, който живее и преподава в..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В съвременната дигитална среда хаосът е оръжие. Информационен шум, фалшиви профили, координирани кампании, страх и манипулация – всичко това не е просто..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
