Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви истории разказват мозайките

Музеят на мозайките в турския град Шанлъурфа представя една от най-ценните колекции на мозаечното изкуство
Снимка: Оля Стоянова

Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на древногръцки богове и герои, ловни сцени, птици, цветя и геометрични фигури. Турското име на музея е Музей на мозайките "Халеплибахче" по името на местността, където е разположен. Както подсказва името, някога тук, преди да се разкрият богатите мозайки, е имало градини с плодни дръвчета, които дават името на целия квартал в град Шанлъурфа.

Днес Музеят на мозайките се намира под огромен купол, където са изложени мозайки, експонирани на мястото, открити по време на археологически проучвания в периода 2007 – 2009 г. Но също така в музея могат да се видят и мозайки, открити в други части на провинция Шанлъурфа. Музеят се намира в непосредствена близост до Археологическия музей в град Шанлъурфа, който заслужава отделен разказ. Въобще турската провинция Шанлъурфа днес е известна в цял свят с многобройни археологически находки, включително и със светилищата Гьобекли тепе и Карахан тепе, които също се намират в района.

За да разгледат всички мозайки, посетителите вървят върху повдигнати стъклени платформи над изображенията. Разходка, която позволява да се види всеки един детайл, да се разгледа всеки надпис, да се насладим на цветовете и израженията на човешките лица.

Изображение на амазонка в Музея на мозайките в град ШанлъурфаНай-старата мозайка е изображение на Орфей от 2 век от н.е. В центъра на композицията е Орфей, свирещ на лира, заобиколен от диви и питомни животни, които го слушат в захлас. Но безспорно емблема на този музей са изображенията на амазонките – ловни сцени от 5-ти или 6-ти век от н.е. Тук могат да се видят две женски фигури, яхнали коне, които препускат в преследване на лъв, вълк и леопард.

Композицията е разположена в секцията „Вила на амазонките“ на музея, а специалистите обясняват, че тези мозайките са особено ценни, защото са направени от 4 мм камъчета от река Ефрат. Това всъщност са единствените мозайки, изобразяващи жените войни, разказва туристическият водач Олга Толкай.

Фрагмент от мозайка, на която е изобразена ловна сцена


"Този район е бил военна зона. Намирал се е на границата между Изтока и Запада. Тук е имало голям римски гарнизон. Вероятно това тук са били основите на богатите вили на римските военачалници, които са били и заможни хора, и са имали достатъчно средства, за да си позволят да живеят в подобни жилища и да могат да украсят подовете на жилищата си с толкова пищни мозайки. Едно от най-ранните изображения на амазонките всъщност е открито тук. Вярва се, че то е най-ранното. Мозайките и изображенията, които виждате тук, се приема, че идват от района на Черно море. Може би знаете легендата за жените войни, които в името на това да бъдат най-добрите в битките дори отрязвали лявата си гърда, за да не им пречи да използват толкова умело лъка и стрелите“, разказва Толга Олай.

В музея може да се види и разликата във височина и в културните пластове.  Всички мозайки лежат на два-три метра дълбочина, сравнени с нивото на съвременния град.

Днес Музеят на мозайките се намира под огромен купол, където са изложени мозайки, експонирани на мястото, открити по време на археологически проучвания в периода 2007 – 2009 г.

Снимки: Оля Стоянова


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина

В СУ подготвят Център по астробиология

"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..

публикувано на 27.09.25 в 09:15

Персонализми и свидетелства

Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история".  Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..

публикувано на 26.09.25 в 08:45
Боряна Йовчева

"Да живее България" – социален експеримент под формата на документално представление

Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..

публикувано на 25.09.25 в 17:10
проф. Радостина Александрова

Ново проучване: Мутациите, движещи еволюцията, не са случайни, а обусловени от генома

Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..

публикувано на 25.09.25 в 12:00
Ирина Манушева

Консенсус за истинско качествено образование или "идеологическа война" с "група либерални организации"?

В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..

публикувано на 25.09.25 в 09:46