Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод едно "Смисълът на един лавров венец" започва с началото на Олимпийските игри през Античността. Тогава те са "поле на красивото, в известен смисъл идеализирано доказване на човешкия нагон за победа" и донякъде "религиозна церемония, защото са се посвещавали на божества".
В епизода разказваме какви са били спортовете, в които са се състезавали в онези времена. Как Платон става двукратен олимпийски шампион по "панкратион – "зловеща смесица между бокс и борба, в която всичко е било позволено", а Аристотел ги нарича "катарзис, който преосмисля живота". Защо игрите са приличали на "военни упражнения" и как са изглеждали олимпийците тогава.
Събеседниците дискутират как, според Платон, тялото може да бъде оприличено на държава, но и дали древните гърци са се сравнявали с боговете, или са имали свои представи за свобода и религия.
В епизода са разказани и много вълнуващи истории, свързани с античните олимпийски игри.
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия. Иван Генов, преподавател по старогръцки и латински език и антична култура в Класическата гимназия в София, и проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторска музика: Михаил МихайловСнимка – Pixabay
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Тяло Ужасено от шрапнелни рани И разкъсани органи, Тялото гони смъртта Със заклинания. Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие. (Разумът..
Сопраното Светлана Иванова, музикантите Веселин Веселинов-Еко, Росен Захариев и Димитър Горчаков и писателят и журналист Георги Милков ще бъдат във фокуса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
