Едно от най-ефектните астрономически събития – метеорният поток Персеиди – ще бележи своя пик в нощта на 12 август. Какво представлява това космическо явление, откъде идва името му и кога и къде можем да му се насладим, разказва астрономът Пенчо Маркишки, автор на "Гид на любителя астроном".
По думите на Маркишки метеорен поток в космическото пространство се образува от малки частици, отделили се от главата на прелитаща комета. Тези кометни опашки понякога са дълги няколко милиона километра. След като комета премине през централните части на Слънчевата система, тези частици продължават да се движат по нейната орбита в продължение на стотици години. В определени дати от годината Земята преминава през метеоритните частици по време на своята обиколка около слънцето. Когато нощите са тъмни, можем да видим в небето повишена метеорна активност. Това са така наречените "падащи звезди" или "небесни искри", допълва Маркишки.
Интензивният метеорен поток Персеиди е започнал още на 17 юли, като през втората половина на тази нощ ще е неговата кулминация.
Метеорните потоци се кръщават на съзвездията, в които се намира техният радиант – посоката, от която изглежда, че метеоритите долитат. В случая става въпрос за съзвездието Персей, пояснява Маркишки.
Високо в планината условията са най-добри за наблюдаване на космическото явление. Видимост ще има там, където няма светлинно замърсяване – в местата, отдалечени от големите градове, подчертава Маркишки.
В сряда (14 август) предстои още едно космическо събитие – Марс и Юпитер ще се озоват на изключително близко разстояние. Така нареченото "съединение" ще бъде наблюдавано в края на нощта, когато съзвездието Бик изгрява, заявява Маркишки.
Любителите на космоса, които разполагат с телескоп, пригоден за дневно наблюдение, ще могат да станат свидетели на още едно интересно явление. На 21 август при вече настъпила дневна светлина Луната ще закрие планетата Сатурн.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
