Седмата по ред експедиция на палеонтолозите от НПМ-БАН приключи успешно. Учените се натъкнаха на 30 нови вкаменелости до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън.
В екипа, ръководен от доц. Латинка Христова, участваха ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт "Страшимир Димитров" на БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на БАН и Георги Севов.
В "Нашият ден" Владимир Николов разказва повече за вълнуващите отрития на научния екип.
По думите на госта откритите фосилни находки са разнообразни, като най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните образци е почти изцяло запазена кост от едро влечуго, вероятно динозавър.
Други фосили, открити от палеонтолозите, са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен останки от гръбначни животни палеонтолозите откриха множество фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в района е била доста разнообразна.
Николов съобщава, че по време на експедицията са открити много любопитни фосили, които приличат на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се смята, че представляват яйца на насекоми. Ако това се потвърди, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски насекоми в България, изтъква ученият.
Поредицата от експедиции ще продължи и през следващите години, като целта е да бъде възстановена представата за една изгубена преди повече от 80 милиона години екосистема, по думите на Николов.
Гостът е автор и илюстратор на научнопопулярната книга "Песента на титаните", която разкрива по интригуващ начин същността на една палеонтологична експедиция.
Николов изразява своето убеждение, че работа на учените е да преведат своите занимания на разбираем за широката публика език.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
