Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Благой Бурдин пристигна в БНР с единствения водороден електромобил

доц. Благой Бурдин
Снимка: БНР

Доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките пристигна в БНР с единствения водороден електромобил.

"Водородният автомобил е електромобил, т.е. има електродвигател, това, което е различното, е, че се зарежда с водород само за няколко минути и в автомобила има горивна клетка, която е с водород и с кислорода от въздуха произвежда електричество, с което се осигурява движението на този автомобил. 

Едно от предимствата е ресурсната устойчивост на този автомобил, тъй като се използват много малко рядко земни и критични елементи, но дори и те в голяма степен се рециклират. Така че има възможност в края на живота на водородния автомобил, веднага да се произведе нов, а пробегът му е 500-600 километра. 

По принципа на действие този автомобил не се различава от конвенционалните, но от ауспуха му излиза водна пара и зареждайки се с водород, този водород може да се произвежда от различни източници, които са възобновяеми източници", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Благой Бурдин. Всеки водороден електромобил, допълва той, изисква водородна зарядна станция, а тя е много специфична. 

През месец май у нас беше открита първата в България и региона зарядна водородна станция. Тя се намира в квартал "Дружба" в София в комплекса на БАН и е част от центъра за компетентност "Хитмобил". 

"Тя не е комерсиална зарядна станция, а научна и демонстрационна станция, която да покаже предимства, недостатъци и специфики, това е първата стъпка, за да може след време, когато дойде моментът за изграждането на други, това да стане за кратко време", уточнява доц. Бурдин. 

От идеята до реализирането и изграждането на станцията, разяснява експертът, минаха 10 години. С тази станция се поставя и началото на водородната мобилност в България. В Западна Европа има няколкостотин такива демонстрационни зарядни станции, а това е и в изпълнение на регламента за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива и в частност водород, който изисква изграждането на такива станции, т.е. до 2030 година в по-големите европейски градове ще трябва да има такива станции, става ясно от разговора в предаването "Следобед за любопитните". 

С изграждането на водородната зарядна станция у нас ние достигнахме Западна Европа в демонстрирането на тези технологии и това е важна практическа стъпка, и това дава възможност на живо да се изследва ефективността на този вид станция, разяснява доц. Благой Бурдин. 

В България, според него, има реална възможност да се изгради и действаща такава водородна зарядна станция, това с времето ще се наложи, а практически с 2-3 такива станции ще може да се покрие голям регион, нека не забравяме, че страната ни е на важен транспортен коридор. Част от тези нови технологии, които навлизат в света, не само около използването на водорода, това са едни ниши, а ние имаме специалисти, за да могат български фирми да навлязат в тях, сподели доц. Бурдин. 

Водородният електромобил, според него, като цена на пробег скоро ще се изравни с дизеловите и бензиновите. Това са автомобилите на бъдещето, защото са и екологосъобразени. Доц. Благой Бурдин е изминал вече около 2600 километра с водородния автомобил и продължава да проучва неговите предимства.

Снимки – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Борисова – млад учител и финалист на FameLab 2025

Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски":  проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...

обновено на 06.05.25 в 13:44

Учениците искат да учат, когато и учителите учат

След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..

публикувано на 06.05.25 в 10:01

Синя шапка = лъжа. Разбираме ли езика на тийнейджърите

OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..

публикувано на 05.05.25 в 17:27
доц. Светослав Димов

Доц. Светослав Димов: Без генното инженерство няма да оцелеем

"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..

публикувано на 05.05.25 в 10:10