Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пленерът "Нишките на времето", или как се преплитат мултиетническият елемент и съвременното изкуство?

За литографията и ролята на umdrucker-а

10
Снимка: БНР

Реставрираната Байракли джамия в град Самоков беше домакин на първото издание на пленера "Нишките на времето", който се проведе от 13 август до 16 август 2024 г. А на 17 август бе официално открита изложба на творци, работещи в няколко области, част от тях са от Самоков.

Програма "Христо Ботев" избра Сарафската къща в Самоков за домакин на предаването "Домът на музите". Къщата е била собственост на известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век. Днес е превърната е в паметник на културата от национално значение и е собственост на фонд "13 века България".

"Самоков е градът на Захари Зограф. Ето защо много хора на изкуствата избраха този град. Малък, но космополитен и винаги е бил кръстовище на търговски и културни интереси. Така че тези нишки на времето са наистина от време оно и те трябва да бъдат еластични, но и трайни, за да могат да запазят както традицията, така и съвременното изкуство, което се нуждае от своята подкрепа", посочва Бисера Йосифова, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд "13 века България".

Тя допълва, че ще бъде откупено по едно произведение от автор, което ще бъде дарено на Самоковската художествена галерия "Проф. Васил Захариев", а това ще допринесе за обогатяването на фонда ѝ.

Моторът на първото издание на пленера "Нишките на времето" е изкуствоведът доц. д-р Борис Данаилов. Той посочва, че, за да се направи един такъв проект, човек трябва да се огледа наоколо и да види с какъв потенциал разполага. Няколко са факторите, които предопределят извеждането на някакъв проект: континент, автори, партньори, които са свързани с реализацията на визуалните изкуства. Самоков е културен център, има галерия, защото има графична база, която е известна в цяла Европа и се полза от български и чуждестранни автори.

Бойко Джакерски, Радослав Генев, Силвио Томов, Георги Георги, Теодора Церовска, доц. Борис Данаилов, Иван Милушев, Весела Йосифова и Красимир Желев (от ляво надясно)

Пленерът "Нишките на времето" е своеобразен начин да бъде потърсена идентичността, която в момента липсва в много голяма част в онези автори, посветили се на изкуствата, работят в България и много трудно се реализират. От десетилетия творците, които работят в сферата на визуалните изкуства, живеят в едно състояние на "висока тревожност" и да се реализират в социален аспект, коментира доц. Борис Данаилов.

Той допълва, че е необходима една техническа намеса на "umdrucker" (от нидерландски език). Това е една стара и изчезваща професия, а основното занимание на този човек е занимание с различни графични техники. Основната задача на umdrucker е да извършва повторно отпечатване или корекции на вече отпечатани материали.

Според Бисера Йосифова се изисква едно упорство и всяко следващо издание да бъде с различни автори, за да не се намери един канал, който да превърне този пленер в международен. с цел да реабилитира форми и действия, свързани с възстановяване както на класически изяви на художествено присъствие и общуване (пленерът е една от най-утвърдените и популярни форми), така и със споделяне на нови идеи и изказни средства от автори, работещи в различни сфери на визуалните изкуства.

Чуйте подробности в звуковия файл.

Общо шестима художници, които работят в областта на визуалните изкуства, видео, компютърна графика и анимация, се включиха в работа на пленера. Това са Бойко Джакерски, Красимир Желев, Радослав Генев, Силвио Томов, а Георги Георгиев и Иван Милушев – те споделиха своите художествени търсения, но и постоянството и ината, за да има работещи галерии. Отделено беше място и на предизвикателствата, с които се сблъскват като собственици на галерии всекидневно.  

Всеки участник в пленера представи своя литография. Това е една техника, която е много стара, класическа в областта на графиката, но не добре позната в общ план сред хората", споделя Георги Георгиев, организатор на изложбата и собственик на галерия "Ретро арт" в Самоков.

Подробности можете да чуете в звуковите файлове.


Снимки – БНР и БТА

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05
Иван Раденков

Тийнейджърът в мен: Иван Раденков

"Писането е най-хубавото, което мога да правя" , казва детският писател Иван Раденков , който гостува в "Тийн Тайм". Той е човек с кауза и нестандартно любимо занимание. Твърди, че работи в IT фирма, без да разбира от информационни технологии. Музикант и природозащитник е. Автор е на почти дузина книги за деца. Още в училище Иван издава..

публикувано на 26.11.24 в 13:04