"През последните 2 години Столична община, дирекция "Аварийна помощ и превенция" е направила изцяло реиновация на 10 скривалища", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" експертът и физик Атанас Кръстанов. Проблемът, според него обаче, не е само тези помещения да бъдат изчистени и подготвени, а това дали няма да се получи отказ на оборудване и се появява проблема с резервните части, тъй като тези укрития са оборудвани преди 1989 година.
"Затова, за да се използва едно такова средство за колективна защита, не е само въпрос да се изгради и почисти, а след това се нуждае от непрекъсната поддръжка", допълва Кръстанов.
"На 1-ви януари 2011 година се закри Гражданска защита, като активът премина към служба "Пожарна безопасност и защита на населението. Тогава се уволниха много кадри и се получи един абсолютен вакуум на специалисти и експерти. По закон именно тази служба трябва два пъти в годината да извършва проверката и поддръжката на тези съоръжения, да се води документация кой за какво отговаря, но аз съм сигурен, че такава организация не е създадена".
"В София тези колективни средства за защита са 103, като 49 от тях са негодни за ползване, тъй като или са наводнени, или превърнати в складове за боклуци и затова са опасни за използване. 35 от тези укрития могат да се възстановят в сравнително кратки срокове, а 19 трябва да се възстановяват за период от шест месеца, данните са отпреди няколко месеца. Освен това целият процес трябва да бъде организиран, – споделя експертът. – Много от обектите, за които говорим, са с неустановена собственост, а според закона собственикът поема грижата за тях."
"Тези сложни инженерни съоръжения трябва да влязат в дневния ред на политиците, защото една такава система за колективна защита е необходима и да се осигури финансиране, както за отремонтирането им, но и за тяхната дългосрочна поддръжка. Необходимо е да има цялостна система – как се действа при евентуална екстремна ситуация в България, от оповестяването през реакцията и действията", уточнява Атанас Кръстанов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
