Той е славист, поет, преподавател, преводач от български на украински език, общественик и член на УС на украинския ПЕН център. На телефонната линия на "Нашият ден" директно от Киев се включва Остап Сливинский, за да говори за поезията, преводите, ситуацията в Украйна и спасението на езика.
Дело на Сливинский са преводите на украински език на едни от най-значимите съвременни български писатели – Георги Господинов, Алек Попов, Марин Бодаков, Иван Радоев, Силвия Чолева и др.
Като поет Сливинский е познат на българските читатели със стихосбирката "Закуска на тревата", която излезе у нас през 2020 година в превод на Райна Камберова.
Гостът разказва как в родния му град, който се намира в близост до границата с Полша, се заражда интересът му към славистиката и особено към тогава непознатия за него български език.
Във връзка с военния конфликт между Украйна и Русия Сливинский казва: "Войната в момента се движи в две посоки. Както знаете, част от Курската област е завзета от украинските сили и напрегнато следим какво става там. Точно този специфичен фронт се намира във фокуса на световното внимание. От една страна, това е добре, защото то дава на Украйна допълнителни аргументи при потенциални преговори. От друга страна, сянка върху тези успехи на украинските сили в Курска област хвърлят продължаващите руски атаки в Донецка област на Украйна."
На българския книжен пазар предстои да излезе втора книга на Сливинский, посветена на войната.
"Културата не може да спре във време на война. Тя трябва да се променя, да усвоява нови роли, но не може да умре. Това е нещото, което агресорите очакват от нас – да спрем да правим култура", заявява Сливинский.
Сливинский вече има ясни планове върху кои български произведения ще работи като преводач. Теодора Димова и Яна Букова са българските писателки, с чиито романи украинските читатели ще се срещнат скоро.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
