"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира.
В началото е отдел "Геология", който представя най-интересните скали и минерали, изграждащи Родопите. След това експозицията води към отдавна изчезнали видове, които са населявали пещерите в региона, т.е. пещерната палеонтология – пещерната мечка, пещерната хиена и пещерния леопард. Като пример – мечката е достигала 4,5 метра височина и над 700 килограма и е живяла тук преди 12-13 000 години.
Посетителите могат да видят и скелет на леопард отпреди много години, разказва в предаването "Следобед за любопитните" директорът на Музея по спелеология и български карст в Чепеларе Марин Господинов.
В музея се намира най-ранната находка на леопарди, живели преди 13 500 години. В края на юли тази година, споделя Господинов, експертите са започнали проучване на пещерното обиталище "Чая". Това е обиталище, което е в близост до град Чепеларе и се проучва четири години, като обектът вече е включен в културно-историческия туризъм на региона.
Тепърва ще се уточнява за какво точно е използвано това обиталище – дали за светилище или за жилище, засега са открити и праисторически животни от X-XI век преди Христа. Открита е и бронзова брадвичка, която също вече е сред експонатите на музея, уточнява Марин Господинов.
Целия разговор на Ани Костова с Марин Господинов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Музей на родопския карст - Чепеларе
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...
След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg