"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не е нормално, като проследим през последните години, че организмите са се адаптирали при други условия, това е един вид стрес, който предизвиква физиологични смущения и нерядко смърт при организми, които водят прикрепен начин на живот. Останалите, които са подвижни, могат да избягат в по-дълбоки води, където условията са по-благоприятни, но при всички случаи при този стрес всички са подложени на негативни ефекти.
Температурата е първият негативен ефект върху живите организми, но след това намалява кислородът, променя се солеността, възникват организми, които възпрепятстват проникването на светлината в дълбочина и т. н., и всичко това повлиява биогеохимични цикли и това е пагубно за нормалния живот в Черно море", заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН. През последните не само 10 години, според него, изследванията показват, че има повишаване на температурите в повърхностния и дълбочинен слой (0-300 метра, където е съсредоточен и животът в Черно море) на водата. Промените са факт и за атмосферата.
"Учените констатират и предупреждават от години за глобалното затопляне и резултатите от въглеродния диоксид, това вече е факт и наблюдаваме последствията. В затворени морета като Черно и Каспийско море тези процеси трайно се наблюдават.
Трябва обаче да припомним, че замърсяването на моретата с биогенни елементи от реките Днепър, Днестър и Дунав, от действащи и неефективно действащи пречиствателни станции вече води и може да се очаква измиране на морските организми. Тъй като това води до намаляване на естествените обитания в морето за живите организми", заявява в предаването "Следобед за любопитните Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие". В същото време, според него, високите температури засилват оцеляването на хищните видове като рапаните, а човекът със своите действия – драгиране, тралиране на дъното – досъсипва нормалните условия за живот.
"В резултат на хипоксия, или изчерпване на кислорода във водата, в определени райони и определен период от време се наблюдава масово измиране на риби. В районите, където има по-висока органика, се развива фитопланктонът, това е микроскопичен планктон, който там, където има биогени, се развива масово, като прави килим върху повърхността на водата, и по този начин не пропуска преминаването на слънчева светлина, а това нарушава процесите.
По-голямото количество фитопланктон, води до по-голямо производство на кислород през деня, но през нощта процесът е обратен и кислородът спада до критични нива, от там и масовото измиране на живи организми в Черно море. Това лято температурите на морската вода и атмосферата за дълги периоди от време са били почти равни, което също води до стрес за живите организми", разяснява в ефира на БНР доц. Виолин Райков.
"Промените в климата и температурите водят до измествания, защото цъфтежът на водораслите преди се наблюдаваше през пролетта, сега това е факт и през лятото. Тези процеси водят или ще доведат до промени в рибните популации и колапс на екосистемите", предупреждава Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие".
"Очевидно е, че тенденцията на по-високи температури на атмосферата и морските води ще се запази и в бъдеще. Това означава, че по-адаптивните морски обитатели ще оцелеят, а останалите ще загинат. Едновременно с това се наблюдава навлизането в Черно море на нови видове, но дали те ще останат, е въпрос на тяхната адаптация. Това не е най-добре за местните видове, защото се получава една конкуренция между тях, но тези процеси предстоят да се изследват", прогнозира доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.
"Много бих искал да съм позитивен за бъдещето на живите организми в Черно море, но не бих могъл. Човекът трябва да направи активни стъпки, за да не продължава да разрушава екосистемите, т.е. преди да продължим с индустриализацията на Черно море, е необходимо да има една научно обоснована оценка за състоянието на живота в нашето море, като това важи и при въвеждането на аквакултурите", предупреждава Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
