Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на котленски килими грейнаха като стенописи в Котел

Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и съхраняване на природните и културно-исторически наследства на територията на Община Котел" по Програма за развитие на селските райони, а техен автор е Светлозар Янков-Sve.


"Нашата култура е много древна и богата и след като получих поканата от Община Котел, аз с ентусиазъм се захванах с това предизвикателство. Да вникнеш и пресъздадеш нещо такова за мен бе ново и непознато. Със спрей и акрилна боя направих изработката, тъй като това са издръжливи и устойчиви на атмосферни промени материали", сподели в предаването "Следобед за любопитните" Светлозар Янков.


Популяризирането на българските традиции, според него, може да стане и по този начин – чрез "уличното" изкуство, тъй като то е по-достъпно за повече хора, а и самото изкуство има нужда да бъде изложено навън, както става в случая чрез стенописите. Заедно със Станислав Трифонов, Светлозар Янков преди време изработват и образа на Георги Раковски отново под формата на стенопис. За Светлозар Янков стенописите са като деца, процеса по тяхната изработка той определя като вдъхновяващ, вълнуващ, освобождава съзнанието и помага на развитието на автора.


Целия разговор със Светлозар Янков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Община Котел
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10