Гост в "Нашият ден" е Цвета Софрониева – автор на поезия, проза, драматургия и есеистика. Софрониева е следвала физика в Софийския университет и има докторат по научна и културна история. Специализира в Кеймбридж, в Калифорнийския университет и в Чикаго. Авторката твори на български, английски и немски и е превеждана на 22 езика. Поетичното писане Софрониева усвоява в майсторския клас на Йосиф Бродски. Тя е първата българка с награда "Адалберт фон Шамисо" за поезия, ПЕН Америкън, Клиф Бекър.
Повод за ефирна среща е новата книга на Софрониева, озаглавена "Червеният кръст на сцената" – сцената е планетата, а кръстът е възможност за възкресение, по думите на авторката.
Софрониева споделя мнението, че човечеството живее в неизвестност за бъдещето, но има възможност за осъзнаване и откриване на нови подходи при решаването на проблеми.
"Изкуството няма роля да спасява. То дава възможности, оръдия на труда – позволява да развием други сетива, за да потърсим сами от какво спасение имаме нужда. Изкуството може само да даде импулс", казва гостът.
Спасението е осъзнаването на собствената роля в ситуацията, в която се намира човек, смята Софрониева и допълва, че хората днес са много объркани и травмирани. Незнанието е това, което ни вкарва в травми.
Софрониева подхожда с любопитство към съвременния феномен за завръщане към преокупираното с емоции мислене. Въпреки че има научно познание и доказателство за явленията в заобикалящия свят, хората предпочитат да вярват в мистичното.
За авторката езикът е спойката в общуването между физическия и духовния свят, както и между хората. Природните науки, от своя страна, са средство за комуникация с природата. "Кратките и хибридни форми днес имат най-голямо значение", заявява Софрониева.
Софрониева в края на разговора приозвава: "С цялата си вяра в божественото, доверете се на обичта в него или на познанието. Човек, който не знае, много лесно бива подлъган."
Още за езиците, рефлектирането чрез изкуство и стремежа към реалния живот – чуйте в звуковия файл:
В "Нашият ден" д-р Мирела Костадинова – литературовед, писател и специалист от Националния литературен музей, разказва за изложбата "(НЕ)известните габровски писатели" , която представя творческите следи на 17 автори от региона. Откриването на експозицията предстои днес (3 ноември) от 17:30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово. По..
Как се раждат идеите? Какво отличава добрата реклама? И къде свършва вдъхновението и започва реалността на пазара? Провокирани от необичайното събитие на Виктор Минчев и Николай Димов – " Фестивал на мъртвите идеи ", отговаряме на тези въпроси. Това е проект, който събра създателите на незабелязани, отхвърлени, но блестящи концепции...
Днес от 19:00 часа в литературен клуб "Перото" ще бъдат връчени годишните награди "Перото" за принос към българския литературен контекст. Отличията се присъждат от Националния център за книгата и клуб "Перото" в няколко категории – детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд език . Днес ще бъдат присъдени..
Димитър Воев е поет и музикант, роден през 1965 година в София. Той започва да се занимава с музика още в ученическите си години, като минава през няколко различни формации, докато през 1985 година заедно китариста Васил Гюров основават първата пост пънк група в България – "Кале". Формацията има една-единствена голяма изява през 1987 година на..
Днес от 19:00 часа можете да гледате постановката "Боряна" на Драматичен театър "Добрич" в рамките на Театралния фестивал на камерните форми в града. Началото на фестивала беше поставено вчера със спектакъла "Боже мой" на Народния театър . "Боряна" е част от репертоара на драматичния театър в Добрич, а в главната роля влиза актрисата..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
