Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кирилицата е знак за идентичност в средновековна Босна

Проф. Емир Филипович
Снимка: БТА

"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването "За думите".

Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. 

През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.

"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.

За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.

Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.

"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."

Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез  огласяване и отстояване на научно доказаната истина.

Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54