Георги Господинов представя "Градинарят и смъртта" на 40-ата "Аполония"

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и в същото време безмилостна, ни представи пред открито небе в Созопол Георги Господинов. Премиерата на новата му книга "Градинарят и смъртта" е това, което цялата публика на 40-ите Празници на изкуствата "Аполония" очакваше. Видя се и от препълнения двор на Градската художествена галерия в морския град.

Всъщност всяка нова книга на Георги Господинов е представяна за първи път именно на "Аполония", в двора на галерията, в късния следобед, в края на лятото.

"Градинарят и смъртта" е книга за свечеряване, така че нямаше по-подходящо време и място да има своята премиера, каза в началото на представянето ѝ авторът. За него тази книга е по-особена и много би искал с нея да отключи спомените на хората. Тя няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина.

В представянето ѝ, което се случи непосредствено след като участниците в поредния Майсторски клас по творческо писане на Георги Господинов в рамките на "Аполония" прочетоха написаното от тях, участие взеха актьорът Владо Пенев и тромпетистът Мишо Йосифов. Именно Пенев, който чете думи от романа "Градинарят и смъртта", можете да чуете в звуковия файл.

Музиката, която огласи историята в новата книга на Георги Господинов "Градинарят и смъртта" също е от значение за усещането за разказа в нея. Ето и за какво говори тромпетът на Мишо Йосифов.

Издателката Невена Дишлиева беше сред гостите на премиерата на Георги Господинов. Тя е от малкото, прочели "Градинарят и смъртта” още в ръкопис. Чуйте какво сподели за романа:

Невена Дишлиева обясни, че докато е чела "Градинарят и смъртта" е успяла да се откъсне от приятеля и да чете разказвача Георги Господинов, въпреки общата съдба на обезбащяване. Затова и го попита дали по време на писането на Романа е имало момент, в който е успял да отдели личната болка и да премине във фикцията. Георги Господинов отговори:

Писателят сподели, че това е книга, която не очакваш да напишеш и в същото време пишеш много бързо. Историята в нея тръгва от тефтера, което го завръща към позабравеното, но хубаво усещане от писането на ръка. Господинов отбеляза дори, че ако можеше - би издал книгата именно така, написана на ръка. Това писане му е помогнало, книгата се оказала спасителна за него по някакъв начин. Съществува обаче и моментът на последващото преживяване на смъртта. Ето защо премиерата на "Градинарят и смъртта" на "Аполония" е толкова лична - това е първо и много специално, може би дори единствено представяне на книгата.

Романът няма нужда от нищо друго, освен да се чете насаме от човека. Това е книга за бащите ни, а не конкретно за бащата на Георги Господинов. Не се и пише лесно за фигурата на бащата. Особено за отсъстващите бащи на социализма.

В посока на това как се пише и разказва за смъртта с думи за новия роман на Георги Господинов участие в представянето на романа взе ѝ поетесата и преводач Надежда Радулова. Тя също заговори за бездната на въпроса за края.