Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Захари Карабашлиев:

За историческите рани и литературното пречупване на травмата

Захари Карабашлиев
Снимка: ФБ/Личен профил

Българинът се стреми към историята, усеща я като нещо много важно и същевременно не я познава и не успява да отработи травматичното миналото.  Именно литературата и романи като "Рана" от Захари Карабашлиев ни позволяват да влезем във времето и да пречупим травмата.

Авторът на романите "18 % сиво", "Жажда", "Опашката", "Хавра" и "Рана" гостува в "Нашият ден", за да говори за неизлекуваните болки на българското общество и неосъзнатото минало.  

"Рана" е един от най-важните романи на изминалата година, който Карабашлиев споделя, че успява да напише много бързо. Това се дължи на дългогодишната авторова подготовка и запознанство с множество архивни документи, офицерски дневници, писма от и към фронта на Първата световна война.

"Наистина имаше свръхестествен заряд в досега ми с историята." , споделя Карабашлиев.

Действието на романа се развива по време на битката между българската армия и румънската войска в земите на Добруджа през 1916 година. Един млад запасен офицер бива ранен още в първото сражение, а след това съдбата преплита пътя му с този на едно малко момиченце и така започва познатият от творчеството на Карабашлиев мотив за пътя.

Насилственото изтласкване на българското население от пределите на Тракия, които са част от Гърция и Турция в периода около Първата световна война, е една от най-травмиращите страници в българската история, която също присъства в романа. По думите на Карабашлиев голяма част от историческите събития биват разказвани твърде безинтересно и ненужно академично, затова не успяват да събудят интереса на читателите. Ето защо писателят прави опит да чрез художествено навлизане в съзнанието на един млад съвременник на събитията от 1916 година, да предаде историческо усещане за епохата.

Карабашлиев дава като пример за ролята на художествената литература в изграждане на историческо познание Вазовия роман "Под игото" и книгата на Захари Стоянов "Записки  по българските въстания". Двете литературни произведения съумяват през хумора и въображението да пречупят травмата на Априлското въстание, смята Карабашлиев.

Писателят обръща внимание на факта, че в архивните материали, с които се сблъсква, не присъстват, характерните за нашето съвремие, омраза и крайно осъдително чувство към противника.

Целия разговор чуйте  звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Скулптура на акад. Крум Дамянов

Проф. Валентин Господинов: Надявам се публичните места в България да станат съвременни

До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..

обновено на 08.11.24 в 17:09

Вселената Милан Кундера

В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера.  Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..

публикувано на 08.11.24 в 16:33

Отзвук от протеста пред Народния театър

На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..

публикувано на 08.11.24 в 15:00
Весела Делчева

Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – Весела Делчева

Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..

публикувано на 08.11.24 в 13:23

Проф. Георги Янков отбелязва 60-годишен юбилей с "Нео Ренесанс"

Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..

публикувано на 08.11.24 в 13:10