Септемврийските дни на България – време на обществени диспути, мнозинства и малцинства, минало и бъдеще в ситуация на ценностни разминавания. Разговаряме в "Нашият ден" със социалния педагог, фокусиран върху правата на човека, Станислав Додов.
По думите на Додов живеем във време, в което има големи разминавания между публичното говорене и ежедневния живот. Реалните проблеми не стигат до медиите, заглушени от изкуствено създадени страхове и спорове. Додов посочва като пример безводието, което не спира да мъчи голяма част от страната, но не предизвиква обществен скандал за сметка на други проблеми.
"Протестът се поизчерпа като форма на несъгласие.", смята гостът и пояснява, че протестната форма на недоволство има смисъл заради своята численост, но вече никой не се занимава с числа.
Според Додов е необходимо хората да пресичат своите дневни редове, да срещат истинските вълнения и проблеми на околните – отвъд онова, което ги облъчва през екрана.
"Политическият елит все повече работи с дълбоките хорски страхове.", подчертава гостът.
Чуждестранни агенти и хора с нетрадиционна сексуална ориентация – това са изфабрикувани призраци с цел да повярваме, че нещо чуждо и опасно ни заплашва, по думите на Додов.
Социалният педагог насочва фокуса на разговора върху бруталното, по неговите думи, социално неравенство у нас. Докато 1/3 от населението живее с под 2000 лв. на месец, една шепа хора получава милиони.
"Няма как тези хора да се срещнат чисто материално, да се озоват в едно пространство.", изтъква Додов, според който единственото опасно малцинство е това на икономически най-богатите.
Изходът от критичната ситуация се корени в едно различно политическо представителство, което би могло да осигури социална сплав и свързване между хората, по думите на Додов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт? Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..
Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
