Септемврийските дни на България – време на обществени диспути, мнозинства и малцинства, минало и бъдеще в ситуация на ценностни разминавания. Разговаряме в "Нашият ден" със социалния педагог, фокусиран върху правата на човека, Станислав Додов.
По думите на Додов живеем във време, в което има големи разминавания между публичното говорене и ежедневния живот. Реалните проблеми не стигат до медиите, заглушени от изкуствено създадени страхове и спорове. Додов посочва като пример безводието, което не спира да мъчи голяма част от страната, но не предизвиква обществен скандал за сметка на други проблеми.
"Протестът се поизчерпа като форма на несъгласие.", смята гостът и пояснява, че протестната форма на недоволство има смисъл заради своята численост, но вече никой не се занимава с числа.
Според Додов е необходимо хората да пресичат своите дневни редове, да срещат истинските вълнения и проблеми на околните – отвъд онова, което ги облъчва през екрана.
"Политическият елит все повече работи с дълбоките хорски страхове.", подчертава гостът.
Чуждестранни агенти и хора с нетрадиционна сексуална ориентация – това са изфабрикувани призраци с цел да повярваме, че нещо чуждо и опасно ни заплашва, по думите на Додов.
Социалният педагог насочва фокуса на разговора върху бруталното, по неговите думи, социално неравенство у нас. Докато 1/3 от населението живее с под 2000 лв. на месец, една шепа хора получава милиони.
"Няма как тези хора да се срещнат чисто материално, да се озоват в едно пространство.", изтъква Додов, според който единственото опасно малцинство е това на икономически най-богатите.
Изходът от критичната ситуация се корени в едно различно политическо представителство, което би могло да осигури социална сплав и свързване между хората, по думите на Додов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
