Равносметката на постиженията и емоциите от Олимпийските и параолимпийските игри в Париж в "Нашият ден" прави спортният журналист Бюлент Мюмюнов, отразявал събитията от френската столица.
Мюмюнов споделя насладата от спортното зрелище и срещата с редица златни атлети, чиито емоции успява да съпреживее на живо. По думите на журналиста светът е станал свидетел на една много нестандартна олимпиада, която е и най-успешната за България през новия век. Българските спортисти успяват да станат шампиони в борбата, вдигането на тежести, художествената гимнастика, бокса и таекуондото.
Мюмюнов е на мнение, че натурализирането на спортисти е световна тенденция, която не бива да събужда негативни реакции сред българското общество. Атлетите мигрират в световен мащаб, тъй като спортът става все по-космополитен, по думите на Мюмюнов, който посочва за пример света на футбола, където мултикултурното и мултинационалното отдавна е на преден план.
Мюмюнов коментира крайните спортни емоции на българите: "Хората в България много обичат спорта, но много рядко виждат успехи. Тогава негативното взима връх. Обичаш нещо, обаче не виждаш то да се развива и идва тежката критика."
В същото време българите се радват безкрайно и искрено на успехите в спорта, допълва журналистът.
Според журналиста държавата трябва да подкрепя повече спортната сфера у нас, но и културата на възприятие следва да се промени. Мюмюнов обръща внимание на враждебната и свръхконкурентна среда в детско-юношеските спортни школи, както и на натиска, който семействата и треньорите оказват върху спортуващите деца.
Стремежът да превърнеш едно дете в шампион може да откаже това дете от спортно развитие, по думите на Мюмюнов, според когото първите години са време за изграждане на любов към спорта и овладяване на техники.
Мюмюнов поставя акцент върху още един проблем в българския спорт – разпределянето на държавни средства. Като пример журналистът посочва стадион "Христо Ботев" в Пловдив, построен с бюджет, който би стигнал за изграждането на два стадиона. В страни като Словения и Словакия стадионите се строят с малко средства, отпуснати от спонсори, а спортът се насърчава по формата на различни инициативи, добавя Мюмюнов.
Спортният журналист споделя още за специфичните емоции от работата на терен по време на най-големите спортни форуми в света. Мюмюнов разказва за някои интересни срещи като тези с Новак Джокович и Снуп Дог в Париж.
В края на разговора Мюмюнов заявява, че работата за него е сбъдната мечта, към която е извървял дълъг път. Гостът споделя желанието си да бъде пример за младите хора, които често питат как се става спортен журналист или коментатор.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..
На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията. Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..
В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..
Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..
Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като..
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни..
На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
