Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото?
Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов – учител по история в НГДЕК, създател на блога "Да поговорим за История", автор на монографии и редактор на сп. "Военна история".
Историята, като обществена наука, обогатява нашата гражданска култура, смята Стоянов. Историческото познание разкрива какво всъщност ни казват политиците в своите послания и ни дава поглед отвъд фасадата на обещанията. Стоянов изтъква, че с примери от миналото лесно можем да изобличим конкретни явления от настоящето, тъй като концепциите и методите не се променят особено във времето.
"В България връзката между историческата наука и обществото е счупена.", заявява историкът.
По думите на Стоянов вината за това явление се корени в тоталитарния характер на социалистическия режим, при който историческата истина е неудобна и затова е забранена. Тази инерция е запазена и до днес и съществува огромно разминаване между това, което историците знаят, и това, което обществото знае, казва Стоянов.
Историкът осъзнава, че поради липсите, които усещат, хората започват да търсят историята в най-лесни и достъпни източници, За съжаление тези източници са фалшиви и сензационни.
По отношение на образованието историците се стараят неистово, но, по думите на Стоянов, много често срещат отпор от страна на семействата на децата и средата.
Подрастващите са обезверени от средата в която живеят – създадена от поколенията преди тях. Ето защо учениците предпочитат да избягат в по-лесния дигитален свят, отколкото да анализират реалността, смята Стоянов.
Учителят изтъква, че младото поколение има умствен потенциал да бъде много по-напред от своите предшественици, но в същото време е разочаровано от това, което го заобикаля.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка, директор на Славянската библиотека в чешката столица и Силвия Дерибеева от Чешкия център, домакин на събитието в България говорим за безценния библиотечен фонд и колекциите на специализираната..
От 23 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на традиционния Международен кукленотеатрален фестивал за възрастни "Пиеро" . За участие в тазгодишното 14-о издание имаше 68 кандидати за селекция на фестивала. От тях в конкурсната програма са включени осем спектакъла на български театри, както и на чуждестранни трупи от Испания, Италия,..
Френският институт в България представя и тази есен впечатляваща филмова програма, която подготвя зрителите за тазгодишното издание на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания в края на ноември. От 12 до 27 септември ще бъдат представени филми, посветени на исторически събития и необикновени съдби на монарси...
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава. Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота. Катя Тодорова Тези кратки..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския драматург Алексей Слаповски “От червения плъх до зелената звезда”. Характерното фрагментарно писане на автора е изведено като разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, обратите и големите..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
