Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото?
Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов – учител по история в НГДЕК, създател на блога "Да поговорим за История", автор на монографии и редактор на сп. "Военна история".
Историята, като обществена наука, обогатява нашата гражданска култура, смята Стоянов. Историческото познание разкрива какво всъщност ни казват политиците в своите послания и ни дава поглед отвъд фасадата на обещанията. Стоянов изтъква, че с примери от миналото лесно можем да изобличим конкретни явления от настоящето, тъй като концепциите и методите не се променят особено във времето.
"В България връзката между историческата наука и обществото е счупена.", заявява историкът.
По думите на Стоянов вината за това явление се корени в тоталитарния характер на социалистическия режим, при който историческата истина е неудобна и затова е забранена. Тази инерция е запазена и до днес и съществува огромно разминаване между това, което историците знаят, и това, което обществото знае, казва Стоянов.
Историкът осъзнава, че поради липсите, които усещат, хората започват да търсят историята в най-лесни и достъпни източници, За съжаление тези източници са фалшиви и сензационни.
По отношение на образованието историците се стараят неистово, но, по думите на Стоянов, много често срещат отпор от страна на семействата на децата и средата.
Подрастващите са обезверени от средата в която живеят – създадена от поколенията преди тях. Ето защо учениците предпочитат да избягат в по-лесния дигитален свят, отколкото да анализират реалността, смята Стоянов.
Учителят изтъква, че младото поколение има умствен потенциал да бъде много по-напред от своите предшественици, но в същото време е разочаровано от това, което го заобикаля.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
